Историческо: Човечеството промени орбитата на небесно тяло
Нови анализи на мисията ДАРТ потвърждават, че сблъсъкът е преместил центъра на масата на системата Дидимос-Диморфос.
За първи път в историята човечеството успя съзнателно да промени орбитата на небесно тяло, обикалящо около Слънцето. Нови данни, публикувани в списание Science Advances, разкриват, че роботизираният апарат ДАРТ (DART) на НАСА не само е отклонил астероида Диморфос, но е повлиял на траекторията на цялата двойна система.
Експериментът, проведен през септември 2022 г., тества стратегията на т.нар. кинетичен дефлектор. Целта беше умишлен сблъсък с безпилотен космически кораб, който да измести потенциално застрашаващ обект. Обект на атаката беше 165-метровата луна Диморфос, която обикаля около по-големия астероид Дидимос. Първоначалните измервания показаха, че ударът е съкратил орбиталния период на луната около спътника ѝ с 33 минути.
Последните анализи на астрономи от Университета на Илинойс доказват още по-мащабен ефект. Изхвърленият при сблъсъка материал е удвоил силата на импулса, което е изместило центъра на масата на системата. В резултат на това хелиоцентричната орбита (пътят около Слънцето) на двата обекта е леко променена.
Макар орбиталната скорост да се е коригирала с едва 11,7 микрометра в секунда, това е довело до скъсяване на 770-дневния орбитален период на системата с 0,15 секунди. Въпреки че стойностите изглеждат минимални, учените подчертават, че в дългосрочен план подобни отклонения са решаващи за това дали даден астероид ще удари Земята или ще премине безопасно покрай нея.
Изследването дава и ценна информация за състава на небесните тела. Оказва се, че Дидимос е 200 пъти по-масивен от своята луна и значително по-плътен. Това подкрепя теорията, че Диморфос е "рохкава купчина отломки", образувана от материал, изхвърлен при бързото въртене на по-големия си събрат.
Въпреки че Дидимос и Диморфос не представляват заплаха за нашата планета, успехът на мисията потвърждава, че човечеството вече разполага с работещ метод за планетарна защита. Резултатите отварят пътя към нови стратегии за сигурност срещу бъдещи космически заплахи.
