Ново генетично проучване разкри, че кучетата са били най-добри приятели на човека в продължение на близо 16 000 години. Това е с 5000 години по-рано, отколкото се смяташе досега. Изследването, публикувано в списание Nature, хвърля светлина върху загадъчния произход на домашните любимци чрез секвениране на геноми от древни археологически останки.
Британският генетик Понтус Скоглунд от института „Франсис Крик“ описва произхода на кучетата като „интересна загадка“. Според него те най-вероятно са произлезли от смесването на два вида сиви вълци. Дълго време за науката бе трудно да проследи точния момент на отделянето им от вълците, тъй като древните кости на двата вида си приличат изключително много.
Най-старата кучешка ДНК в света е открита в част от череп в Пинарбашъ, на територията на днешна Турция. Останките принадлежат на женско кученце на няколко месеца, живяло преди около 15 800 години. Според Лоран Франц от Мюнхенския университет „Лудвиг и Максимилиан“, животното вероятно е приличало на малък вълк. Досегашният рекорд за най-стара ДНК бе 10 900 години, но той бе подобрен и от находка в югозападна Англия, датираща отпреди 14 300 години.
Учените предполагат, че ранните кучета са играли ключова роля в оцеляването на хората по време на последната ледникова епоха. Тъй като изхранването им е било скъпо за тогавашните общности, се смята, че те са били използвани за лов или защита. „Връзката вероятно е била силна, а децата сигурно са си играли с кученцата“, допълва Франц.
Доказателство за специалното отношение към тези животни са и археологическите находки в Пинарбашъ. Там са открити кученца, които са били погребвани директно над човешки гробове, което е ясен знак за дълбока емоционална и социална връзка между двата вида още в зората на човешката цивилизация.