Ново археологическо изследване на Робърт Джей Мадън от Колорадския държавен университет преобръща представите за историята на забавленията.
Ученият установи, че коренните жители на Северна Америка са използвали игрални зарове още в края на последната ледникова епоха – преди повече от 12 000 години. Това откритие измества началото на игрите на шанс с около 6000 години назад спрямо досегашните данни от Стария свят.
Артефактите са открити на над 57 археологически обекта в западните части на САЩ, основно в щатите Уайоминг, Колорадо и Ню Мексико.
Най-старите екземпляри са свързани с културата Фолсом и датират от периода между 12 800 и 12 200 години. Те представляват двустранни предмети, изработени от кост или дърво, известни в науката като „binary lots“.
За разлика от модерните шестстранни кубчета, тези ранни зарове са били плоски или леко заоблени парчета с две ясно различими страни.
Те са били маркирани чрез резки или оцветяване и са хвърляни на групи за получаване на случайни резултати. Анализът на Мадън обхваща над 600 артефакта, като изследването показва, че тези предмети са използвани непрекъснато до контакта с европейците.
До този момент се смяташе, че най-старите зарове произхождат от бронзовата епоха в Месопотамия и долината на Инд, датирани на около 5500 години.
Новите находки от Северна Америка обаче предхождат тези цивилизации с хилядолетия. Това предполага, че ловците-събирачи от епохата на плейстоцена са разбирали и прилагали концепцията за вероятност в социални игри, търговия или ритуали.
Проучването, публикувано в списание American Antiquity, подчертава, че стремежът към забавление и риск е универсална човешка черта. Откритието доказва, че игрите на шанс са били дълбоко вкоренени в културата на коренните американци далеч преди появата на постоянни селища или писменост.