Повече от 50 години след откриването на легендарната Теракотена армия, централната погребална камера на първия китайски император Цин Шъхуан остава запечатана. Въпреки напредъка на съвременните технологии, международната археологическа общност и китайското правителство проявяват крайна предпазливост, като основните причини за това са свързани със смъртоносни нива на живак, древни защитни механизми и липсата на гаранции за съхранението на ценните находки.
Според записките на древния историк Съма Циен, написани век след смъртта на императора, гробницата съдържа макет на империята с „реки и морета от течен живак“, задвижвани механично. Дълго време това се смяташе за мит, но съвременни геохимични изследвания потвърждават опасенията. Проби от почвата около могилата показват нива на живак, които са между 20 и 50 пъти по-високи от нормалното. Отварянето на камерата без специална изолация би довело до масивно отделяне на силно токсични изпарения, застрашаващи живота на изследователите и околната среда.
Освен химическата опасност, историческите текстове предупреждават за сложни механични капани, включително автоматични арбалети, настроени да стрелят по всеки натрапник. Макар дървените елементи вероятно да са изгнили за 2200 години, металните механизми биха могли да останат функционални, превръщайки разкопките в рискована военна операция.
Най-големият страх на учените обаче е свързан с окисляването. При откриването на Теракотената армия през 1974 г., ярките цветове по фигурите изчезнаха само за минути след контакт с въздуха. Археолозите се опасяват, че влизането в главната камера ще доведе до мигновено разпадане на копринени тъкани, картини и органични материали, които са оцелели благодарение на херметическото затваряне.
„В момента не е подходящото време за отваряне. Трябва да изчакаме технология, която гарантира 100% консервация на всичко вътре,“ споделят експерти от Института по археология в провинция Шенси.
Вместо директно проникване, екипите използват неинвазивни методи като георадар и мюонна томография, които разкриват огромни подземни структури и стълбища, потвърждаващи мащаба на този „подземен дворец“.