Учени пробиха 2.8 км лед, за да разгадаят древните ледникови епохи

Европейското научно сътрудничество Beyond EPICA представи най-дългия непрекъснат запис на земния климат и атмосферни условия, обхващащ период от 1.2 милиона години. Данните са извлечени от ледена ядка с дълбочина 2.8 километра, пробита в района Little Dome C в Антарктида.

Откритието показва как концентрацията на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата е следвала промените в глобалните температури през множество климатични цикли.

Резултатите бяха обявени по време на генералната асамблея на Европейския съюз за научни изследвания на Земята (EGU) във Виена.

Учените подчертават, че изследването позволява за първи път да се анализира нивото на въглероден диоксид във всеки отделен цикъл от миналото. Проектът обединява лаборатории от десет европейски държави, а сондирането завърши в началото на 2025 г.

Леденото ядро обхваща критичен период, известен като Средноплейстоценски преход, по време на който ледниковите епохи на Земята мистериозно стават по-редки, но по-интензивни. Допреди около един милион години те са се случвали на всеки 40 000 години, докато след този момент периодичността им се е променила на 100 000 години. Това е довело до по-дълги и по-студени застудявания с по-дебели ледени покривки.

Една от основните хипотези за тази промяна е рязък спад в концентрациите на атмосферен CO2. Координаторът на проекта Карло Барбанте обяснява, че ролята на парниковите газове преди този преход все още не е напълно изяснена.

Уникалността на ледените ядра се състои в това, че те съхраняват едновременно кислородни изотопи, служещи за измерване на температурата, и преки доказателства за нивата на парниковите газове и прах.

Постижението се счита за едно от най-големите предизвикателства в палеоклиматологията, поставено като цел пред научната общност преди повече от две десетилетия. Изследователите се надяват, че по-доброто разбиране на миналите климатични промени ще помогне за създаването на по-прецизни модели за прогнозиране на бъдещето на планетата.