Френски изследователи предложиха нова, революционна хипотеза за изграждането на най-старата голяма пирамида в Египет – стъпаловидната пирамида на фараона Джосер в некропола Сакара. Според проучването, публикувано през 2024 година, комплексът съдържа следи от сложна хидравлична инфраструктура, която е позволявала повдигането на масивни варовикови блокове чрез водна тяга.
Пирамидата, датирана около 2680 г. пр.н.е., достига височина от 62 метра и традиционно се смята за построена чрез рампи и огромен ръчен труд. Новият анализ на топографията обаче идентифицира близката структура Gisr el-Mudir като възможен древен язовир. Според учените съоръжението е задържало вода и седименти от наводнения, а откритият „сух ров“ около пирамидата е служел за управление на водните потоци.
Ключовият елемент в тази теория е северната шахта в центъра на пирамидата. Изследователите предполагат, че тя е действала като хидравличен подемник. Водата е постъпвала в шахтата, издигайки плаваща платформа с каменни блокове, а контролираното ѝ източване е позволявало прецизното им позициониране на високите нива. Компютърни симулации потвърждават, че дебитът от околните канали е бил достатъчен за функционирането на подобен механизъм.
Хипотезата предполага, че древните египтяни са притежавали значително по-напреднали познания по хидравлика още по време на Третата династия. До момента се смяташе, че подобни системи са използвани предимно за напояване в много по-късни периоди. Инженерният анализ на каналите в района на Сакара дава нова перспектива към дебата за строителните методи в древността.
Въпреки иновативния подход, проучването среща сериозни критики от египтолози. Специалистите посочват липсата на преки археологически доказателства или писмени източници за използването на вода по този начин. Според скептиците северната шахта е имала чисто погребални функции. Засега теорията остава в сферата на теоретичните реконструкции и очаква потвърждение чрез бъдещи разкопки.
Как те кара да се чувстваш тази история?
