Популацията на делфини в българската акватория на Черно море все още не може да се възстанови от масовото им изтребление в средата на миналия век. Актуалните данни на учени от Института по океанология във Варна показват, че в момента броят на морските бозайници е около 73 000 индивида. Трите вида, които обитават района, са Афала, Муткур и обикновен делфин.
Критичният спад в числеността им започва в края на 40-те години на ХХ век, когато е организиран мащабен промишлен лов. За целта е била създадена специализирана флотилия, която е навлизала до 200 километра навътре в морето. В преследването на стадата са участвали дори самолети, а екипажите са включвали стрелци с ловно и военно оръжие, гмуркачи и платформи с куки за прибиране на убитите животни.
Пикът на изтреблението е регистриран през 1959 година, когато само в български води са убити 59 000 делфина. Масовият улов е бил мотивиран от икономически интереси – животните са преследвани заради ценната им мас, богата на витамин D, а месото им се е предлагало като деликатес в крайморските заведения. По това време се въвежда и т.нар. гъргърски риболов, при който огромни мрежи заграждат целия пасаж, преди животните да бъдат разстреляни.
Едва през 1966 година в България се въвежда официална забрана за лов на делфини и те придобиват статут на защитен вид. Въпреки това възстановяването на видовете е изключително бавно поради тяхната ниска репродуктивна способност. При вида Афала женските достигат полова зрялост между 5-ата и 10-ата година, бременността продължава до 12 месеца, а грижата за малките отнема още три години.
Днес основните заплахи за оцеляването на делфините остават замърсяването на морската среда и инцидентното им попадане в рибарски мрежи. Често младите екземпляри се заплитат фатално при улов на паламуд, което допълнително възпрепятства естествения прираст на застрашените бозайници в Черно море.