Ново генетично изследване на Торинската плащаница разкри наличието на ДНК от широк спектър хора, растения и животни, което значително усложнява историята на една от най-известните християнски реликви. Учени от Университета в Падуа, ръководени от Джани Баркачча, са преразгледали проби, взети още през 1978 г. Резултатите показват, че тъканта е била в контакт с огромен брой живи организми през вековете.
Върху лененото платно са открити следи от домашни животни като котки, кучета, пилета и коне, както и от диви видове, включително елени и зайци. Генетичният анализ идентифицира още микроскопични следи от мухи, листни въшки и кърлежи. Изненадващо е откритието на растителна ДНК от моркови, домати и картофи – култури, които са пренесени в Европа едва след откриването на Америка.
Един от най-интригуващите аспекти на проучването е човешкият генетичен материал. Изследователите са установили, че близо 40 процента от човешката ДНК в тъканта има индийски произход. Този факт води до предположението, че самият лен може да е бил произведен или донесен от Индия в древни времена, преди да попадне в Европа.
Торинската плащаница, която е с размери 4,4 на 1,1 метра, се съхранява в катедралата „Свети Йоан Кръстител“ в Торино от близо 500 години. Първите исторически сведения за нея датират от 1354 г. във Франция. Поради огромния брой хора, докосвали реликвата през вековете, екипът на Баркачча признава, че изолирането на оригинална ДНК, която да бъде свързана с конкретна историческа личност, е практически невъзможно.
Как те кара да се чувстваш тази история?
