Изследователите продължават да проучват вътрешността на Луната, за да разберат повече за нейния произход.
Според широко разпространената теория, преди милиарди години обект с размерите на Марс се е сблъскал със Земята, изхвърляйки в космоса огромно количество материя, която впоследствие се е обединила, за да формира Луната.
Тази хипотеза, известна като “теория за гигантския сблъсък”, обяснява някои любопитни свойства, които Земята и Луната имат общи, като например идентични минерали.
Нов анализ, ръководен от планетарния учен Паоло Соси от групата по експериментална планетология в ETH Цюрих, Швейцария, поставя под въпрос тази теория.
Според Соси, “нямаме категорични доказателства, че такъв гигантски сблъсък някога се е случвал”.
Изследването, което скоро ще бъде публикувано в “Трактат по геохимия” за 2024 г., се основава на критичен преглед на всички релевантни геофизични и геохимични доказателства до момента.
Ключовото откритие е, че скалите от мантията на Земята и Луната са неразличими по отношение на изотопните съотношения, които проследяват произхода на материала в Слънчевата система.
Соси обяснява: “Ако имаше следи от сблъсък, бихме очаквали да видим малки разлики в изотопните съотношения. Но такива разлики не са открити.”
Това не означава категорично, че гигантският сблъсък не се е случил, но поставя под съмнение досегашните предположения.
Алтернативната теория, предложена от екипа на Соси, е, че Земята и Луната просто са се формирали от един и същ основен материал, без намесата на трето тяло.
Земята и Луната са уникални в Слънчевата система – това е единствената система с две големи сферични тела с диференцирани ядра. Луната играе важна роля за стабилизирането на въртенето на Земята и за създаването на приливите и отливите.
Изследователите продължават да проучват вътрешността на Луната, за да разберат повече за нейния произход.
Соси коментира: “Химичните и изотопните доказателства са достатъчно силни, за да започнем да поставяме под въпрос фундаменталните механизми на формирането на Луната.”
Новото изследване подчертава нуждата от интердисциплинарен подход към разгадаването на тази космическа мистерия, комбинирайки геофизични, геохимични и динамични ограничения за по-цялостен поглед върху формирането на Луната.
