Основният акцент във видеото „„Историите на Мария Йотова“: Разсекретените досиета „Кенеди“ и българската следа в тях“ е появата на нова информация от разсекретени американски документи, която разкрива потенциална „българска следа“ в дните преди убийството на президента Джон Ф. Кенеди.
Темата се е разраснала през последните седмици след като американците са разсекретили документи, от които става ясно, че месеци преди убийството, българка, която е била приятелка на руския консул в София, е предала на американците информация, че се подготвя убийството на Кенеди от човек на име Ли Харви Осуалд.
Според информацията, подадена 13 години след убийството на Кенеди, но твърдяща, че е от три месеца преди него, човек, чието име не се споменава, но е руснак, вероятно от Съветския съюз, заминал за Щатите и евентуално работещ за американските служби, е предал тази информация. Самата достоверност на тази история буди съмнение поради мистериозната личност на информатора.
По-конкретна информация се появява в друг разсекретен документ, където Сергей Черноноги съобщава за намерението на Ли Харви Осуалд да убие президента Кенеди.
Това се е случило на 9 август 1963 г. в София, България, когато консулът Василев е наредил на Черноноги да предаде тази информация на американското правителство. Черноноги е уведомил за това американския вицеконсул Том Бъкши на 15 август 1963 г. в София, на летището, в автомобил на посолството.
Той е казал на Бъкши, че Ли Харви Осуалд се готви да убие президента на САЩ Джон Кенеди. Бъкши е отговорил, че ще изпрати телеграма до Държавния департамент и е дал адрес за докладване на Черноноги.
Открит е и допълващ документ, който доказва, че Сергей Черноноги е имал виза за престой в България точно на тези дати, подписана от Том Бъкши. Черноноги твърди, че е казал на Бъкши, че след покушението Осуалд ще бъде убит, и е споменал, че е чул, че ще убият и Мартин Лутър Кинг, като убийството ще бъде извършено от човек, който по това време е бил в затвора (Джеймс Ъръл Рей).
Един от интересните аспекти е защо тази информация е била засекретена, ако е била сметната за недостоверна. Възможно е някой да я е сметнал за важна и да е допуснал елемент на достоверност. Също така е необичайно, че Черноноги се е срещнал с руския консул, американския вицеконсул и с Бисера Асенова в рамките на няколко дни.
Бисера Асенова е представена като „неговото джеймс бонд момиче“. Според хора от дипломатическите среди през 60-те години е имало група красиви и образовани жени, които са контактували с чужденци в София и дори са предавали секретна информация на българските служби.
Възможно е Бисера Асенова да е била част от тази група. Ако тя е била разузнавач на руския консул (който е бил и контраразузнавач и е трябвало да описва всичките си контакти, включително интимни приятелки), информация за нея би трябвало да има в съветските архиви.
Интересен е и фактът, че по същото време ЦРУ е имало изграден агент в България – Иван Асен Георгиев, който е бил арестуван за шпионаж през септември и разстрелян през януари след убийството на Кенеди. Съветското разузнаване е знаело за него, което може да обясни защо България е била избрана за предаване на информацията – или защото не биха повярвали, или заради вече съществуващи канали за комуникация.
Съдия Джон Тунхайм, който е оглавявал съвета за преглед на документите по убийството на Кенеди от 1992 г., обяснява, че тяхната задача е била да декласифицират документи, свързани с убийството. Той лично не е виждал документите, свързани с България, но предполага, че след убийството всеки агент на ЦРУ по света е бил инструктиран да разговаря с всичките си източници, включително и в България. Той смята, че българската връзка е по-скоро свързана с разузнавателно събиране на информация, отколкото с конспирация.
Тунхайм не познава името Сергей Черноноги, но предполага, че е бил информатор на българското разузнаване. Той също така намира ролята на Бисера Асенова за много интересна и смята, че заслужава допълнително разследване. Той не вярва, че Съветският съюз е бил замесен в убийството, въпреки че Осуалд е имал контакти със съветското и кубинското посолство в Мексико Сити.
Въпреки че е имало и други сигнали за подготвяно убийство на президента, Тунхайм не смята, че е било сигурно известно, че ще има убийство. Той е на мнение, че Осуалд е действал сам, виждайки възможност да „удари обратно“ срещу САЩ, но не изключва възможността той да е разговарял с хора предварително. Той смята, че информацията за евентуалната българска връзка е интересна, защото е събрана в страна, свързана със Съветския съюз, и заслужава допълнително изследване.
