В последния брой на „Иван и Андрей НЕОФИШЪЛ“, водещите дискутират наболелия въпрос защо българите масово харчат повече пари, отколкото официално получават, и как това изобщо е възможно. Те разглеждат различни аспекти на този икономически и социален феномен, опирайки се на статистически данни и наблюдения.
Един от основните акценти във видеото е дълбоко вкорененото желание за показност сред българите. Водещите цитират примери от историята и съвременността, като поведението на котленските овчари, описано от Захари Стоянов преди 150 години, които са копирали облеклото на богатите, както и съвременни случаи на българи, посещаващи скъпи комплекси в Тайланд.
Тази „показност, заложена в ДНК-то ни“, води до теглене на бързи кредити основно за потребителски цели – нови телефони, телевизори и почивки.
Статистиката показва, че ръстът на бързите кредити за последните шест години е 120%, като ¼ от населението взима постоянно такива заеми.
Друг ключов фактор, обясняващ как българите харчат повече, е значителният дял на сивата икономика. Според водещите, между 25 и 30% от доходите в България са нерегламентирани и не влизат в официалните статистики.
Тази „нерегламентиран кеш“ позволява на хора с ниски официални доходи, като сервитьорки получаващи 900 лв., да си позволят пътувания до Египет и няколко морета през годината. Много собственици на среден бизнес също не декларират пълните си приходи.
Интересен момент от разговора е сравнението с Унгария. През 2023 г. България е надминала Унгария по индивидуално потребление, въпреки че средната работна заплата в Унгария е с €2000 по-висока, а техният стандарт на покупателна способност е по-добър. Този факт илюстрира, че българите имат по-голям апетит за харчене въпреки по-скромните официални доходи.
Водещите отбелязват също, че много българи имат допълнителни неофициални доходи от наеми на имоти или пари, изпращани от българи, работещи в чужбина. Въпреки че тези средства не се отчитат официално, те допринасят за покупателната способност на населението.
На финала на дискусията се прави изводът, че в България има много повече пари, отколкото се предполага, но съществува липса на финансова зрялост. Хората често не знаят как да управляват парите си и ги харчат за показност, вместо за осигуряване на по-добро бъдеще. Като пример се дава ниският процент на застраховани жилища при високия процент на застраховани автомобили.
В заключение, видеото „Как успяваме да ХАРЧИМ повече отколкото ИЗКАРВАМЕ?“ очертава сложна картина на българското общество, в което желанието за демонстрация на висок стандарт, подкрепено от значителен сив сектор и други неофициални източници на доходи, води до парадокса да се харчи повече от официалното.
Водещите подчертават необходимостта от повишаване на финансовата култура, за да се насочат средствата към по-разумни и дългосрочни цели.
