
Днес, 23 март, се отбелязва Световният ден на метеорологията, който е сред професионалните празници на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Тазгодишната тема – „Да преодолеем заедно пропуските в ранните предупреждения“ – подчертава ключовата роля на навременната метеорологична информация за сигурността на обществото.
75 години научен прогрес и международно сътрудничество
Световната метеорологична организация (СМО) вече повече от 75 години е лидер в научните изследвания, свързващи времето, климата, водите и околната среда. Разбирането на тези сложни процеси е от решаващо значение за ефективни системи за ранно предупреждение.
15 години участие на България в „Метеоаларм“
През 2010 г. България се включва в Европейската система за предупреждения за опасни метеорологични явления – „Метеоаларм“, която предоставя информация чрез цветно-кодирани карти за нивото на риск от екстремни валежи, силни ветрове, опасни температури, поледици и лоша видимост.
Цветовете на картата означават:
✅ Зелено – няма опасност
⚠️ Жълто – потенциален риск
🟠 Оранжево – висока опасност
🛑 Червено – изключително опасни условия
„Метеоаларм“ е основана през 1997 г. по инициатива на Франция и днес е част от международното сътрудничество на европейските метеорологични служби.
Ролята на НИМХ в България
НИМХ е основната институция у нас, отговорна за метеорологията, агрометеорологията и хидрологията. В съответствие със стандартите на СМО, институтът се занимава с:
✔ Наблюдение и анализ на атмосферните и хидросферните процеси
✔ Прогнози за времето и водните ресурси
✔ Ранни предупреждения за опасни явления и наводнения
НИМХ представлява България в Световната метеорологична организация, като осигурява надеждни прогнози и информация за държавни институции и гражданите.
Исторически корени: Първата метеорологична станция в България
На 1 февруари 1887 г. в София започва работа първата метеорологична станция, разположена в Ботаническата градина на Софийския университет. Данните ѝ се публикуват в „Държавен вестник“ още от 7 февруари 1887 г.
През 1890 г. станцията получава статут на Централна метеорологична станция (ЦМС), което бележи началото на официалната метеорологична служба в България.
Днес, 137 години по-късно, българската метеорология продължава да се развива, осигурявайки сигурност, научен напредък и ефективно прогнозиране на климатичните явления.