Активността на супервулкана Йелоустоун може да е резултат от специфични движения в земната кора, а не на дълбок магмен източник, сочат данни от ново проучване, цитирано от Live Science. Изследването, предвождано от геолога Лиджун Лю от Китайската академия на науките, предлага нов модел за формирането и миграцията на магмата в региона. Според научния екип тектоничните процеси са способни сами да нагряват магмените резервоари, като това изключва необходимостта от наличието на мантиен плюм – издигаща се колона гореща материя от земните недра.
Районът на Йелоустоун е световноизвестен със своята интензивна вулканична история. През изминалите 2,1 милиона години там са регистрирани три мащабни изригвания. Последното от тях, случило се преди около 631 000 години, е довело до образуването на огромната калдера с диаметър над 50 километра. Дълго време в научните среди се води спор дали източникът на топлина е дълбоко в мантията или е свързан с процеси в горните слоеве на литосферата, като новите доказателства натежават в полза на повърхностните механизми.
Изследователите са разработили детайлен триизмерен модел, обединяващ данни за движението на тектоничните плочи, структурата на мантията и свойствата на литосферата. Анализът разкрива, че под Йелоустоун си взаимодействат две противоположни сили: разтягането на кората към западното крайбрежие на САЩ и потъването на древната плоча Фаралон под североамериканския континент. Това противопоставяне буквално „разтваря“ литосферата, позволявайки на магмата да си проправи път към повърхността.
Резултатите дават отговор и на въпроса защо магмата под Йелоустоун се движи по специфичен маршрут от югозапад на североизток. По-задълбоченото разбиране на тези механизми е от ключово значение за подобряване на прогнозите за бъдеща вулканична активност. Специалистите подчертават, че новият метод на изследване може да бъде приложен и за други рискови зони по света, включително в Индонезия, Нова Зеландия и Североизточен Китай, превръщайки се в ценен инструмент за превенция на природни бедствия.