Научна фантастика в реалност: Замразен миши мозък възстанови функции

Учени от Германия демонстрираха метод за криоконсервация, който запазва паметта и клетъчния метаболизъм в мозъчна тъкан след размразяване.

Германски изследователи постигнаха исторически успех в опитите за криогенно съхранение на нервна тъкан, като успяха да възстановят сложни жизнени процеси след размразяване. Проучването, публикувано на 3 март в Proceedings of the National Academy of Sciences, демонстрира метод, който предпазва мозъка от фатални структурни повреди. Досега науката успяваше да запази клетките живи, но не и да рестартира тяхната способност да комуникират и да обработват информация.

Основната пречка пред криогенното замразяване е формирането на ледени кристали, които разкъсват деликатната наноструктура на мозъка. Екипът, воден от невролога Александър Герман от Университета в Ерланген-Нюрнберг, е приложил процеса витрификация. Чрез него тъканта се охлажда толкова бързо, че молекулите се „заклещват“ в стъкловидно състояние, без да създават лед.

Експериментът първоначално е тестван върху фини срезове от хипокампус на мишки – зоната, отговорна за паметта. След престой при -196 °C и последващо размразяване, микроскопските анализи показват напълно запазени мембрани и липса на метаболитни повреди. Електрическите записи на невроните потвърждават, че те реагират на стимули почти нормално, като дори запазват механизмите на дългосрочна потенциация, върху които се гради способността за учене.

Изследователите са успели да приложат метода и върху цели миши мозъци, съхранявайки ги при -140 °C в продължение на осем дни. Въпреки предизвикателствата с токсичността на използваните химикали, тестовете след размразяването потвърждават, че невронните пътища, свързани с паметта, са оцелели. Към момента обаче остава невъзможно да се провери дали самите спомени на животните са останали непокътнати.

Въпреки оптимизма, експерти като Мритунджай Котари подчертават, че технологията все още е далеч от приложение при хора поради механичния стрес и риска от напукване на по-големи органи. Екипът на Александър Герман вече работи с човешка кортикална тъкан и проучва възможностите за създаване на органи банки за сърца, което би революционизирало трансплантационната медицина в бъдеще.