Картофите са променили генетично коренното население на Андите

Коренното население на Андите притежава най-големия брой копия на гена AMY1 в света – откритие, което доказва директната връзка между диетата и човешката еволюция. Изследване, ръководено от учени от UCLA и Университета в Бъфало, установи, че естественият подбор е започнал да фаворизира индивиди с по-висока способност за храносмилане на нишесте преди около 6 000 до 10 000 години. Този период съвпада точно с началото на култивирането на картофите във високопланинските райони на днешно Перу.

Генът AMY1 отговаря за производството на ензима амилаза в слюнката, който разгражда нишестето още при сдъвкване на храната. Анализът на ДНК проби от съвременни говорещи езика кечуа перуанци показва, че те носят средно по 10 копия от този ген. Това е значително повече в сравнение с други 83 изследвани популации, включително маите в Мексико, които споделят обща история, но не са разчитали толкова силно на картофите като основен хранителен ресурс.

Еволюционният процес в случая не е създал нови гени, а е „изваял“ популацията чрез отстраняване на тези с по-малък брой копия. Учените изчисляват, че хората с повече от 10 копия на гена са имали 1,24% предимство за оцеляване и възпроизводство във всяко поколение. Тази адаптация е позволила на предците на днешните перуанци да усвояват максимално енергията от богатите на скорбяла култури в суровите условия на голяма надморска височина.

Изследователите са използвали съвременни технологии за ултрадълго секвениране на ДНК, за да изключат вероятността този генетичен профил да е резултат от случайно събитие или колониалната история. Резултатите потвърждават, че генетичният скок се е случил хиляди години преди пристигането на европейците в Америка. Проучването, публикувано в списание Nature Communications, опровергава представите, че човешкият метаболизъм е спрял да се развива след ерата на палеолита.

Този научен пробив отваря нови врати за разбирането на това как съвременните хранителни навици продължават да оформят човешкия геном. Според професор Абигейл Бигам от UCLA, откритието подчертава изключителната пластичност на нашия вид. То доказва, че метаболитните пътища на човека не са статични, а се променят активно в отговор на околната среда и достъпните хранителни източници през последните няколко хилядолетия.