Ледниците в планинската верига Хиндукуш-Хималаи (HKH) се топят два пъти по-бързо след 2000 г. в сравнение с предходните 25 години. Това показват данните от най-новия мащабен доклад „HKH Glacier Outlook 2026“, представен от Международния център за интегрирано планинско развитие (ICIMOD) на 21 март 2026 г. по повод Световния ден на ледниците.
Според изследването, обхващащо 50 години мониторинг, регионът е загубил до 27 метра дебелина на леда от 1975 г. насам. Средният темп на топене се е увеличил от около 34 сантиметра годишно преди 2000 г. до над 73 сантиметра годишно в периода след това. Това ускорение поставя под директен риск поминъка, хранителната и енергийната сигурност на близо 2 милиарда души, които зависят от реките, извиращи от т.нар. „Водни кули на Азия“.
Основни акценти от доклада:
-
Басейните на Инд, Ганг и Брахмапутра: Тези речни системи, които изхранват над 750 милиона души, са най-силно засегнати. В източните Хималаи (планините Хендуан Шан) загубата на ледникова площ достига критичните 33% за последните три десетилетия.
-
Малките ледници изчезват първи: Ледниците с площ под 0,5 кв. км се свиват най-бързо, което води до локални водни дефицити в планинските общности още сега.
-
Риск от катастрофални наводнения: Ускореното топене запълва ледниковите езера над критичния им капацитет, увеличавайки риска от внезапни наводнения (GLOFs), които могат да заличат цели селища надолу по течението.
„Това не е проблем на далечното бъдеще, а криза в реално време,“ заяви генералният директор на ICIMOD Пема Гямтшо. „Фактът, че темповете на загуба на лед са се удвоили през този век, трябва да бъде шокиращ сигнал за действие.“
Въпреки тревожните разкрития, експертите отбелязват значителни пропуски в мониторинга. От хилядите ледници в региона, само 38 се наблюдават редовно, а едва 7 от тях отговарят на глобалните стандарти за измерване. Това създава известна несигурност при прогнозирането на точния момент на „пиковата вода“ – момента, след който речният отток ще започне необратимо да намалява.
Учените призовават за спешни инвестиции в адаптация и драстично намаляване на емисиите от черен въглерод (сажди), които се отлагат върху леда, абсорбират слънчева светлина и допълнително ускоряват топенето.
Как те кара да се чувстваш тази история?
