Историята на Националния дворец на културата (НДК) започва не с бляскави зали, а с разруха. В средата на 70-те години на миналия век мястото, където днес се издига дворецът, е представлявало хаотично пространство със стари казарми, товарна жп гара за въглища и неугледни постройки, останали след бомбардировките над София.
Първоначалната идея за терена е била коренно различна – там е трябвало да бъде изграден нов оперен театър. След като международният конкурс за опера пропада, през 1975 г. се ражда концепцията за мултифункционален културен център. Основният двигател на проекта е Людмила Живкова, тогавашен министър на културата, а поводът – грандиозните чествания на 1300 години от създаването на българската държава.
Строеж срещу времето и скептицизма
Строителството започва на 25 май 1978 г. по проект на екип с ръководител арх. Александър Баров. Темповете са нечувани за епохата – сградата е завършена за по-малко от три години, въпреки че първоначалните прогнози сочат поне десетилетие работа.
Любопитен факт е, че през 1979 г., поради вътрешни конфликти в ръководството и огромните разходи, Тодор Живков лично нарежда строежът да бъде замразен за 10 години. По-късно той бива разубеден, след като посещава обекта и вижда, че най-трудната конструктивна част вече е изпълнена.
НДК в цифри и легенди
Мащабите на НДК са респектиращи дори по съвременните стандарти:
Метална конструкция: В сградата са вложени 10 000 тона стомана – количество, което надвишава използваното за построяването на Айфеловата кула в Париж.
Обем: Изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса, а за изграждането са използвани 335 000 куб. м бетон.
Народно дело: Освен държавния бюджет от 270 млн. лева (тогавашни пари), софиянци даряват над 30 млн. лева и полагат доброволен труд за облагородяване на околното пространство.
Секретност: Около НДК витаят множество градски легенди за противоракетни скривалища, тайни тунели до резиденция „Бояна“ и специални етажи за партийната върхушка. Макар съществуването на мощни подземни нива и колектори за Перловската река да е факт, повечето теории за „подземния град“ остават в сферата на митовете.
Днес НДК е носител на признанието „Най-добър конгресен център в света“ (2005 г. от Международната организация на конгресните центрове) и остава най-големият културен център в Югоизточна Европа.
Как те кара да се чувстваш тази история?
