Международен екип от изследователи, ръководен от учени от Stanford Medicine, Cedars-Sinai и UCSF, постигна пробив в разбирането на това как тялото може да лекува рани без остатъчни белези.
Откритието, публикувано в престижното списание Science Translational Medicine, се фокусира върху специфичен сигнален път, наречен GAS6-AXL, който е естествено активен в лигавицата на устата – зона, известна със способността си да заздравява феноменално бързо и безследно.
Докато раните по кожата обикновено оставят белези поради натрупването на твърд колаген (фиброза), тъканите в устната кухина се възстановяват чрез истинска регенерация. Учените са установили, че активирането на ензима AXL блокира друг клетъчен път (FAK), който е основният виновник за образуването на белези.
В предклинични проучвания изследователите са успели да „манипулират“ кожни рани при лабораторни модели, като са активирали пътя GAS6-AXL. Резултатът е бил впечатляващ: кожата е заздравяла много по-бързо, а новообразуваната тъкан е включвала нормални структури като космени фоликули и мастни жлези, които обикновено липсват в белезите.
Паралелно с това проучване, екипът на д-р Майкъл Лонгакър от Станфорд тества лекарството Verteporfin (първоначално одобрено за офталмологични цели). То действа чрез инхибиране на протеина YAP, който казва на клетките да произвеждат белези под въздействието на механично напрежение. Прилагането на Verteporfin веднага след нараняване или операция показва потенциал да „излъже“ кожата да се регенерира, вместо да се затваря с фиброзна тъкан.
„Нашите данни показват, че можем да променим съдбата на клетката по време на заздравяване,“ казва д-р Клайн, един от водещите автори. „Ако тези резултати се потвърдят при хора, това ще промени изцяло начина, по който третираме изгаряния, следоперативни разрези и тежки травми.“
В момента текат няколко клинични изпитвания, за да се провери безопасността и ефективността на тези терапии при хора. Ако бъдат успешни, те биха могли да премахнат не само естетическите проблеми, свързани с белезите, но и функционалните ограничения, които те често причиняват, като ограничена подвижност и загуба на чувствителност.