Ново изследване на учени от Станфордския университет, публикувано в списание Psychiatry Research, разкрива изненадващи факти за влиянието на съня върху психичното здраве.
Проучването, обхванало близо 74 000 участници от британската база данни UK Biobank, установява, че лягането след 1:00 часа след полунощ е свързано с повишен риск от депресия и тревожност, независимо дали човек се самоопределя като „нощна птица“ или „чучулига“.
Макар по-ранно проучване на Imperial College London да потвърждава, че хората с вечерни хронотипи демонстрират по-високи когнитивни резултати и по-добра памет при тестове в пиковите си часове, предимствата се губят, когато се анализира дългосрочното им психическо състояние.
Оказва се, че биологичното предпочитание към късно будуване не предпазва психиката от негативните ефекти на нощния начин на живот.
Данните показват, че „нощните птици“, които се опитват да следват естествения си ритъм и си лягат късно, всъщност страдат по-често от психични разстройства в сравнение с тези, които си лягат по-рано от предпочитаното.
Водещият автор на изследването, д-р Джейми Зейтцер, посочва, че съобразяването с личния хронотип не е толкова важно, колкото самото избягване на будуването в малките часове на нощта.
Изследователите предполагат, че причината за този феномен се крие в качеството на решенията, които вземаме късно вечер. Според д-р Зейтцер, след полунощ социалните задръжки намаляват, а мозъчната функция се променя, което води до по-рисково поведение и лоши метаболитни избори.
Това е особено критично за хората над 60-годишна възраст, при които психичното здраве е пряко свързано с физическото дълголетие.
Финалната препоръка на учените за здравословно остаряване е категорична: хората трябва да се стремят да заспиват преди 1:00 часа, без значение дали се чувстват по-продуктивни вечер. Въпреки че изследването открива силна асоциация, а не директна причинно-следствена връзка, резултатите са достатъчно красноречиви, за да наложат преосмисляне на навиците за сън в името на психическото благополучие.