Астрономи откриха доказателства за едно от най-редките събития в Космоса – директен сблъсък между две планети. Явлението е локализирано в орбита около звездата Gaia20ehk, разположена на около 11 000 светлинни години от Земята.
Изследването, публикувано в научното списание „Астрофизикъл джърнъл летърс“, описва мащабна катастрофа, която може да доведе до формирането на нова луна.
До 2016 г. звездата Gaia20ehk е изглеждала стабилна и подобна на нашето Слънце. Ситуацията се променя, когато докторантът Анастасиос „Анди“ Цанидaкис анализира данни от мисията SPHEREx на НАСА.
Той установява, че около 2021 г. яркостта на обекта рязко намалява три пъти, след което започва да се колебае хаотично. Първоначално учените подозират преминаване на прахов облак или звездно изригване, но детайлният анализ разкрива по-драматичен сценарий.
Инфрачервените наблюдения показват неочаквано излъчване, което съвпада със спада на видимата светлина. Това означава, че материята пред звездата не е студена, а изключително гореща. Изчисленията сочат, че облакът от отломки е с температура около 900 келвина и обхваща огромна площ в космоса. Данните потвърждават, че това са останки от разрушителния сблъсък на две планети, обикалящи на разстояние от своята звезда, сходно с това между Земята и Слънцето.
Според предложения модел двете небесни тела първоначално са преминали през серия от по-леки удари, преди да се разпаднат напълно.
В резултат около Gaia20ehk се е разпръснал гигантски облак от нажежен прах и скални фрагменти. Подобни събития са характерни за младите звездни системи, но наблюдението им в реално време е изключително трудно заради специфичните условия, необходими за засичане от телескопите.
Случаят със системата Gaia20ehk пряко кореспондира с водещата хипотеза за произхода на нашата Луна. Смята се, че преди 4,5 милиарда години младата Земя се е сблъскала с обекта Тея, който е бил с размерите на Марс.
Настоящото откритие позволява на астрономите да проследят подобен процес в развитие и да разберат как се кондензират нови небесни тела от останките на глобални катастрофи.
Учените планират дългосрочно наблюдение на района, за да видят дали отломките ще се разсеят или ще формират нов естествен спътник. Очаква се бъдещата обсерватория „Вера К. Рубин“ да открие още близо сто подобни сблъсъка през следващото десетилетие.
Това ще помогне да се определи колко често се срещат планети със стабилизиращи спътници, подобни на системата Земя–Луна, в обитаемите зони на Вселената.
Твоето мнение е важно
