В навечерието на световната премиера на научнофантастичния блокбъстър Project Hail Mary (20 март 2026 г.), екип от астрономи, воден от проф. Лиза Калтенъгер, представи каталог на 45 екзопланети, които са най-добрите кандидати за търсене на извънземен живот. Изследването, публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, филтрира над 6000 известни светове, за да открие тези, които най-много приличат на Земята.
„Зоната на Златокоска“ и новите критерии
За да попаднат в списъка, планетите трябва да са скалисти и да се намират в т.нар. обитаема зона – разстоянието от тяхната звезда, при което не е нито твърде горещо, нито твърде студено за съществуването на течна вода. Екипът използва данни от мисията „Гая“ (Gaia) на ЕКА и архива на НАСА, за да анализира не само разстоянието, но и енергийния баланс на тези светове.
Най-добрите сред най-добрите: Къде да гледаме?
Учените разделиха списъка на „оптимистичен“ (45 планети) и „консервативен“ (24 планети), като втория включва светове, които получават количество светлина, почти идентично с това на Земята.
Водещи кандидати в списъка:
-
TRAPPIST-1 d, e, f и g: Тази система на 40 светлинни години остава „Свещеният граал“. Планетата TRAPPIST-1 e се счита за най-близкия аналог на Земята по отношение на притока на звездна енергия.
-
Proxima Centauri b: Нашата най-близка съседка (само на 4,2 светлинни години). Въпреки че е подложена на мощни изригвания от своята звезда, тя остава приоритет №1 за бъдещи мисии.
-
LHS 1140 b: Описвана като „супер-Земя“, скорошни данни от телескопа „Джеймс Уеб“ подсказват, че тя може да е воден свят с азотна атмосфера.
-
TOI-715 b: Наскоро открита „супер-Земя“, която се намира в самото сърце на обитаемата зона на своята звезда.
Мисиите на бъдещето: Отвъд фикцията
Каталогът служи като „пътна карта“ за най-мощните инструменти на човечеството. Телескопът „Джеймс Уеб“ (JWST) вече анализира атмосферите на някои от тези планети за наличие на биосигнатури (като метан или кислород). Очаква се бъдещият телескоп „Нанси Грейс Роман“, планиран за изстрелване през 2027 г., да даде още по-ясна картина на тези далечни светове.
„Ние знаем, че Земята е обитаема, докато Венера и Марс не са. Използваме нашата Слънчева система като отправна точка, за да открием кои планети получават точното количество енергия, за да поддържат океани,“ казва съавторът на изследването Абигейл Бол.
Как те кара да се чувстваш тази история?
