Точка Немо – най-отдалеченото от сушата място на Земята, превърнало се в „космическо гробище“

В южната част на Тихия океан се намира място, което е толкова отдалечено от сушата, че при преминаване на Международната космическа станция над района астронавтите на борда ѝ могат да бъдат най-близките хора до него.

Това е Точка Немо – океанският полюс на недостъпност и най-отдалечената от сушата точка в световния океан. Според американската Национална океанска и атмосферна администрация (NOAA) тя се намира на координати 48°52,6′ южна ширина и 123°23,6′ западна дължина, на около 2688 километра от най-близката суша.

Най-близките сухоземни точки са остров Дюси от архипелага Питкерн, Моту Нуи край Великденския остров и остров Махър край Антарктида. Разстоянието до всяка от тях е приблизително еднакво.

Именно огромната дистанция от населените райони превръща тази част на Тихия океан в своеобразно космическо гробище. Районът около Точка Немо е част от т.нар. South Pacific Ocean Uninhabited Area – огромна ненаселена океанска зона, към която се насочват големи космически апарати в края на експлоатационния им живот.

При контролирано извеждане от орбита космическият апарат се насочва към предварително определена зона, така че рискът за хора и инфраструктура да бъде сведен до минимум. Повечето от конструкцията обикновено се разрушават и изгарят при преминаването през атмосферата, а по-устойчивите части могат да достигнат океанската повърхност.

Това е и причината районът да бъде свързван с множество големи космически апарати, извеждани от експлоатация през последните десетилетия. Сред най-известните примери е руската космическа станция „Мир“, която през 2001 г. беше насочена към Южния Тих океан и контролирано навлезе в атмосферата. NASA посочва „Мир“ като важен предшественик на съвременните планове за контролирано извеждане от орбита на големи космически станции.

Следващият голям обект, който ще бъде насочен към подобна ненаселена зона, е Международната космическа станция.

NASA планира контролирано извеждане на МКС от орбита след края на експлоатационния ѝ живот. През юни 2024 г. агенцията избра SpaceX да разработи и достави специализиран американски апарат за извеждането от орбита. NASA посочва, че станцията ще бъде насочена към ненаселен район на океана и че самата станция ще се разпадне при повторното навлизане в атмосферата.

В актуалната информация на NASA експлоатацията на МКС е планирана до 2030 г., а контролираното извеждане от орбита е част от прехода към следващото поколение комерсиални космически станции. Агенцията подчертава, че основната цел е да бъде избегнат рискът за населени райони.

Точният момент на финалното навлизане в атмосферата обаче не може да бъде определен години предварително с абсолютна точност. Той зависи от орбиталната механика, атмосферното съпротивление, състоянието на станцията и готовността на системата за контролирано извеждане.

Има и още един любопитен факт за Точка Немо. Тя е толкова далеч от сушата, че астронавтите на МКС могат да бъдат най-близките хора до нея, когато станцията преминава над района. МКС обикаля на приблизително 400 километра над Земята, докато най-близката суша до Точка Немо е на около 2688 километра. Това сравнение обаче не означава, че астронавтите постоянно са по-близо – необходимо е станцията действително да се намира в подходяща позиция по време на прелитането.

Въпреки репутацията си на едно от най-безлюдните места на планетата, Точка Немо не е „мъртва зона“. Водите са част от огромна океанска екосистема, макар условията да са бедни на хранителни вещества в сравнение с по-продуктивните морски райони.

Истинската особеност на мястото е неговата изолация. Точка Немо показва едновременно два от най-големите мащаба, в които човек може да гледа на планетата – огромната пустота на океана и човешката способност да управлява обекти, намиращи се на стотици километри над Земята.

И докато точката сама по себе си няма физически маркер или съоръжение, районът около нея постепенно се превръща в едно от най-важните „гробища“ за космическата ера – място, където след края на експлоатацията си някои от най-големите създадени от човека обекти се връщат обратно на Земята.