Тайните на конското цвилене: Учени разкриха как конете издават своя емблематичен звук

Изследване на биолози от Копенхагенския университет дешифрира уникален вокален феномен, съчетаващ вибрация на гласните струни с рядък „ларингеален сигнал“.

Въпреки че хората съжителстват с конете от над 4000 години, тяхната комуникация оставаше частична мистерия до днес. Биологът Елоди Флориан Мандел-Брифир от Копенхагенския университет обяснява, че цвиленето е необичайно: то съчетава ниска честота, съответстваща на едрото тяло на животното, с изненадващо висок тон, който теоретично не би трябвало да съществува при толкова голям бозайник.

Преди десетилетие екипът открива наличието на две едновременни височини на звука – феномен, наречен бифонация. Докато ниският компонент се създава чрез стандартна вибрация на гласните струни, механизмът зад високия тон оставаше загадка. В ново проучване, публикувано в списание Current Biology, учените доказват, че конете използват специфично ларингеално свирене. За да потвърдят теорията, изследователите са експериментирали с въздух и хелий, прекарани през конски ларинкс. Тъй като хелият променя честотата на свиренето, но не и тази на тъканната вибрация, опитът категорично доказва произхода на звука.

Според изследването, конете вероятно са единствените животни, които използват тези два механизма едновременно. Тази адаптация им позволява да пренасят няколко съобщения наведнъж. Проучване от 2015 г. вече показа, че високата честота предава вида на емоцията (приятна или неприятна), докато ниската отразява нейната интензивност.

Интересен факт е, че докато дивите коне на Пржевалски също владеят това изкуство, по-далечни роднини като зебрите и магаретата не притежават способността за високочестотно цвилене. Разбирането на тези вокални системи е от ключово значение за науката, тъй като ни помага да разберем по-добре емоциите и благосъстоянието на тези благородни животни.