Самотни планети може да поддържат обитаеми луни в продължение на милиарди години

Ново изследване показва, че луни около скитащи планети могат да останат достатъчно топли за течна вода благодарение на водородна атмосфера и вътрешно нагряване.

Планети, които се носят свободно из междузвездното пространство без звезда домакин, може все пак да имат луни, достатъчно топли, за да поддържат живот, разкрива ново проучване. Според екип, ръководен от астрофизика Дейвид Далбюдинг от Института „Макс Планк“ за извънземна физика, комбинация от плътна водородна атмосфера и приливно нагряване може да осигури условия за течна вода в продължение на до 4.3 милиарда години.

Това е почти колкото възрастта на Земята – напълно достатъчно време за възникване и еволюция на сложни форми на живот. „Открихме ясна връзка между тези далечни луни и ранната Земя, където високите концентрации на водород вследствие на астероидни удари може да са създали условия за живот“, казва Далбюдинг.

Макар че планетите обикновено се формират около звезди, те невинаги остават там. Младите планетни системи често са динамично нестабилни и значителна част от планетите могат да бъдат изхвърлени в междузвездното пространство. Тези скитащи планети са трудни за откриване, но според оценки от 2023 г. може да има 17–21 такива планети за всяка звезда, което означава трилиони подобни обекти.

Според изследване от 2025 г. големите скитащи планети могат да имат собствени системи от луни или да запазят вече съществуващи луни след изхвърлянето си от орбитата на звездата.

Самите скитащи планети не се смятат за добри кандидати за живот, тъй като без звезда са твърде студени. Но луните им може да бъдат различна история. При изхвърлянето от звездната система орбитата на луната около планетата често става по-елиптична, което води до приливни сили, нагряващи вътрешността ѝ.

Това обаче не е достатъчно – необходимо е и нещо, което да задържи топлината. Предишни модели използват въглероден диоксид, но той се кондензира при много ниски температури и не може да задържи топлина дълго. Проучване от 2023 г. показва, че CO₂ атмосфера може да поддържа обитаемост само около 1.6 милиарда години – недостатъчно за развитие на сложен живот.

Затова екипът на Далбюдинг изследва алтернативен вариант: водородна атмосфера. Водородът остава газообразен дори при екстремен студ и може ефективно да задържа топлина. При високо налягане молекулите му се сблъскват и образуват комплекси, които абсорбират инфрачервено излъчване.

Моделите показват, че при такава атмосфера условията за течна вода могат да се запазят до 4.3 милиарда години.

Разбира се, за живот са нужни и други фактори, но изследването доказва, че обитаеми луни около скитащи планети са напълно възможни – и че звездата не е задължително условие за живот.

Въпреки че засега нямаме инструменти, способни да изследват атмосфери на подобни луни, учените планират да развият моделите си. „В бъдещи изследвания ще разгледаме обитаеми конфигурации отвъд водородно-доминираните атмосфери и ще проверим тяхната стабилност“, пишат авторите. „Увеличаването на сложността на модела ще ни позволи по-точно да оценим обитаемостта на тези невидими светове.“