В неделя, 29 март 2026 г., часовниците бяха преместени с един час напред, бележейки поредното преминаване към лятно часово време. Въпреки че това осигурява по-дълги и светли вечери, промяната подновява дебата за негативното въздействие върху човешкия организъм и ефективността на тази практика, въведена първоначално за пестене на енергия по време на Първата световна война.
Изследванията показват, че дори минималната разлика от един час нарушава циркадния ритъм — вътрешния биологичен часовник, който регулира съня, хормоналния баланс и настроенията. Докато повечето хора се адаптират за седмица, при други процесът на синхронизация може да отнеме месеци, в зависимост от индивидуалната генетика.
Пролетната смяна на времето се свързва с краткосрочен ръст на пътнотранспортните произшествия, инфарктите и депресивните състояния. Основната причина е потискането на мелатонина — хормонът, отговорен за съня. Продължителното излагане на светлина вечер затруднява заспиването, което води до хронично недоспиване и по-ниско качество на почивката.
Експертите предупреждават, че системните нарушения в биологичния ритъм повишават риска от сериозни заболявания като затлъстяване, диабет тип 2, високо кръвно налягане и дори когнитивни нарушения като деменция. За да се смекчат тези ефекти, лекарите препоръчват пълно затъмняване на спалнята и ограничаване на светлината преди лягане.
Въпреки че през 2018 г. Европейската комисия предложи премахване на сезонната смяна след мащабно обществено допитване, реформата остава блокирана поради липса на консенсус между държавите членки. Учените са категорични: ако се стигне до отмяна, най-здравословният вариант е запазването на стандартното (зимно) време. Естествената сутрешна светлина е критична за правилното функциониране на вътрешния ни часовник и цялостното здраве на организма.
Как те кара да се чувстваш тази история?
