Навлизането на технологиите в ежедневието обещава по-добро здраве, но ново изследване от Норвегия показва, че приложенията за проследяване на съня могат да бъдат нож с две остриета. Проучването, публикувано в списанието Frontiers in Psychology, установява, че за хората, страдащи от безсъние, тези дигитални инструменти често влошават проблема, вместо да го решават.
Екип от Университета в Берген, ръководен от Хакон Лундеквам Берге и Карл Ерик Лундеквам, анкетира 1002 възрастни, за да анализира влиянието на приложенията върху качеството на почивката. Резултатите сочат, че близо 46% от участниците използват или са използвали подобен софтуер. Най-активни са жените и потребителите под 50-годишна възраст.
Въпреки че 15% от анкетираните съобщават за подобрение в навиците си, близо 17% признават, че данните от приложенията ги карат да се тревожат повече. Около 2,3% отчитат директно влошаване на съня си. Най-силно негативно влияние се наблюдава при млади хора и пациенти с вече съществуващи симптоми на безсъние.
Учените обръщат специално внимание на термина „ортосомния“. Това състояние описва вманиачаването по постигането на перфектни резултати и „резултати за сън“ (sleep scores), което парадоксално води до по-високи нива на стрес и затруднено заспиване. Прекомерният фокус върху графиките пречи на естествената релаксация на тялото.
Изследователите подчертават също, че прецизността на тези приложения е ограничена. Повечето от тях оценяват фазите на съня единствено на базата на движение или сърдечен ритъм, което не винаги съответства на реалното качество на мозъчната активност, измервана при медицински изследвания.
Вместо сляпо доверие в алгоритмите, експертите съветват потребителите да се вслушват в собственото си тяло. Основните препоръки за здравословен сън остават класически: поддържане на редовен график, ограничаване на екранното време преди лягане и лягане само при реално усещане за сънливост. Ако технологията започне да предизвиква безпокойство, най-доброто решение е тя да бъде изключена.