Изкуственият интелект, създаден да улеснява работата ни, всъщност може да я направи по-интензивна и изтощаваща. Ново изследване, публикувано в Harvard Business Review (HBR), разкрива, че служителите, които управляват множество AI агенти в ежедневието си, изпитват сериозна умствена умора.
Вместо да опростяват процесите, технологиите често водят до феномен, наречен от авторите „AI мозъчно изпържване“ (AI brain fry).
Данните показват, че съществува критична граница на ефективност. Използването на един, два или три AI инструмента едновременно може да повиши продуктивността. В момента, в който се добави четвърти инструмент, ефективността рязко спада.
В този етап технологията престава да бъде помощник и се превръща в когнитивен товар, особено в случаите, когато човекът трябва да упражнява постоянен надзор върху работата на алгоритмите.
Изследователите свързват този спад с неуспешните опити за мултитаскинг. Умствената умора произтича от надхвърлянето на индивидуалния когнитивен капацитет. Около 14% от участниците в проучването признават, че са изпитали ефектите на „изпържването“ поради прекомерно взаимодействие с AI. Един от анкетираните сравнява процеса с превключване между десетки отворени раздели в съзнанието, които се „борят за внимание“.
Това постоянно напрежение директно води до бърнаут (прегаряне). Според HBR и Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), бърнаутът не е само физическо и емоционално изтощение, но и дълбока умствена умора. Информационното претоварване, породено от управлението на сложни AI системи, се оказва ключов фактор за срив на работното място.
Въпреки негативните тенденции, изследването подчертава, че AI не е изцяло вреден. Когато се използва за автоматизиране на рутинни и повтарящи се задачи, технологията всъщност намалява риска от бърнаут. Проблемът възниква, когато инструментите се натрупват извън човешките възможности за контрол. Предстоящите проучвания в областта ще бъдат от решаващо значение за разбирането на баланса между технологичния прогрес и психичното здраве.