Излагането на химикали, нарушаващи функциите на ендокринната система (EDCs), се превръща в нарастваща заплаха за планетарното здраве. Тези вещества имат свойството да се натрупват в околната среда за изключително дълги периоди.
Учените предупреждават, че поради тяхната висока активност, дори ниски нива на експозиция могат да предизвикат значителни увреждания в организмите на животните и хората.
Към този риск се прибавя и потенциалната опасност от микропластмасата, която също влияе негативно на хормоналния баланс. Първоначалните доказателства вече сочат натрупване на микро- и нанопластични частици в репродуктивните органи.
Въпреки тези констатации, научната общност все още разполага с ограничена информация за точните ефекти, които тези замърсители оказват върху сперматозоидите, яйцеклетките и развитието на фетуса.
Мрачните прогнози на част от специалистите сочат, че ако вредата за човешкото здраве бъде окончателно потвърдена, справянето с проблема ще бъде изключително трудно.
Пластмасовите частици вече са открити както в най-дълбоките зони на океана, така и в най-високите планински върхове, което прави бягството от тях практически невъзможно. Допълнително безпокойство буди и фактът, че не е ясно как тези замърсители взаимодействат с други синтетични химикали в природата.
Последните изследвания показват, че т.нар. „вечни химикали“ могат да намалят плодовитостта при жените с до 40%. Авторите на научния преглед подчертават, че текущите преговори за Глобален договор за пластмасата са критично важни.
Според тях замърсяването с пластмаса не е само екологичен проблем, а представлява мащабна здравна криза, застрашаваща бъдещите поколения.
Как те кара да се чувстваш тази история?
ПОСЛЕДВАЙ НИ В GOOGLE NEWS