Дългогодишното схващане за октоподите като затворени единаци е напът да бъде напълно опровергано от нови научни наблюдения в залива Джървис, Австралия.
На специфични места, известни като „Октополис“ и „Октолантис“, изследователи документираха неочаквано динамичен социален живот.
Поради ограниченото пространство за бърлоги, обикновените сидни октоподи (Octopus tetricus) са принудени да живеят в гъсто населени общности, което води до конфликти и уникални методи за отбрана.
Най-впечатляващото откритие е механизмът на целенасочено „хвърляне“ на предмети. Октоподът събира тиня, водорасли или черупки с пипалата си, поставя ги под тялото си и ги изстрелва чрез мощна водна струя от своя сифон.
За разлика от обикновеното почистване на бърлогата, при атака животните променят позицията на сифона си, за да се прицелят в конкретен съсед. Това ги поставя в елитната група на „артилеристите“ в природата, наред с шимпанзетата и слоновете.
Данните показват, че женските октоподи са инициатори на повечето „обстрели“, като често използват тази тактика, за да отблъснат досадни ухажори.
В един от случаите женска е замерила мъжки екземпляр десет пъти, постигайки пет директни попадения. Мъжките от своя страна обикновено заемат защитна поза, без да отвръщат на ударите, което е ясен знак за регулиране на социалното пространство.
Цветът на кожата също играе ключова роля в тези подводни взаимодействия. Октоподите с по-тъмна окраска проявяват по-висока агресия и изстрелват снаряди с по-голяма сила, докато по-бледите нюанси сигнализират за подчинение.
Тези открития доказват, че главоногите притежават изключително висока когнитивна сложност и развити инструменти за комуникация и управление на конфликти в социална среда.
Как те кара да се чувстваш тази история?
Google News