NASA откри гигантски нов кратер на Луната, образуван при рядък удар

Рутинна проверка на изображения от Луната доведе до изключително рядко откритие – учените идентифицираха нов кратер с диаметър 222 метра и дълбочина около 43 метра, образуван при мощен космически удар през 2024 г. Според официалното съобщение на NASA подобно събитие се случва на Луната приблизително веднъж на век или дори по-рядко.

Кратерът е наречен McGetchin в чест на пионера в лунните изследвания Томас Макгечин. Анализът на изображенията показва, че той се е образувал между 11 април и 22 май 2024 г., когато фрагмент от астероид или комета с приблизителни размери на три- до шестетажна сграда се е сблъскал с повърхността на Луната. Самият удар не е бил регистриран в момента на настъпването му – следите са открити по-късно чрез сравняване на изображения, направени преди и след събитието.

Откритието е направено от Робърт Вагнер, специалист по обработка на изображения, работещ с данните от Lunar Reconnaissance Orbiter. През октомври 2025 г. той забелязва необичайно ярко петно, заобиколено от тъмен ореол, докато извършва рутинна проверка на глобална карта на Луната. Последвалите наблюдения с камерите на LRO потвърждават, че става дума за най-големия новообразуван кратер, открит по време на мисията на апарата.

Мащабът на сблъсъка се оказва значително по-голям от самата дупка в повърхността. Изхвърлени при удара скали и лунен прах са разпръснати на голямо разстояние, а около кратера е установена необичайна студена зона с ширина приблизително 7 километра. През лунната нощ тя е с около 9 градуса по Целзий по-студена от околния терен.

Причината е промяната в структурата на реголита – слоя от прах и раздробени скали върху лунната повърхност. Ударът го е разрохкал и е намалил плътността му, вследствие на което той задържа по-малко топлина. Това показва, че големите сблъсъци могат да променят физическите свойства на терена на километри от непосредствената зона на удара.

Резултатите са публикувани в две научни изследвания в Science Advances, а Lunar and Planetary Institute определя McGetchin като особено ценен естествен експеримент. За разлика от древните кратери, променяни в продължение на милиони години от микрометеорити и космическата среда, този може да бъде изследван практически непосредствено след образуването му.

Откритието има значение и за бъдещото човешко присъствие на Луната. Разбирането докъде могат да достигнат ефектите от голям удар е важно при избора на места за бази, научна инфраструктура и маршрути за луноходи. Разрохкването на почвата например може да промени начина, по който колелата на бъдещи превозни средства взаимодействат с повърхността.

McGetchin напомня и нещо лесно за забравяне – Луната не е напълно застинал свят. Докато хората наблюдават сравнително непроменената ѝ повърхност от Земята, космически обекти продължават да я бомбардират и понякога за броени секунди създават структури с размерите на няколко градски квартала.