Генетичната компания 23andMe подаде документи за защита от фалит по Глава 11 и търси купувачи, което поставя ДНК данните на милиони потребители в риск от продажба.

Създадена през 2006 г. в Силициевата долина, 23andMe натрупа огромна база от генетична информация, обещавайки на клиентите си да им помогне да разберат предразположенията си към различни заболявания и да открият роднини.

Заплаха за личните данни

С обявяването на фалита в неделя нарастват опасенията сред експертите по поверителност и защитниците на личните данни.

„Хората нямат абсолютно никакъв контрол върху това къде ще отидат техните данни,“ предупреждава Тазин Кан, изпълнителен директор на Cyber Collective.

Калифорнийският главен прокурор Роб Бонта също предупреди, че информацията на потребителите може да бъде продадена, като предостави указания как да изтрият ДНК данните си и да прекратят достъпа на 23andMe до техните проби.

ДНК – данни, които не могат да бъдат променени

ДНК информацията е изключително чувствителна. Освен за предразположения към заболявания, тя може да бъде използвана от правоприлагащите органи за разследване на престъпления, включително срещу роднини на тестваните лица.

Експертите по киберсигурност предупреждават, че при пробив в сигурността няма начин да се „промени“ ДНК, както би могло да се направи с пароли или номера на социална осигуровка.

Говорител на 23andMe заяви, че компанията ще продължи да съхранява данните съгласно действащите закони, но експерти като Андрю Крофорд от Центъра за демокрация и технологии подчертават, че в САЩ няма строга федерална регулация за защитата на генетичните данни.

Предишни пробиви в сигурността

23andMe вече е ставала жертва на масови хакерски атаки. През 2023 г. бяха откраднати данните на 6,9 милиона души, а в тъмната мрежа се появи база данни с идентифицирана ашкеназка еврейска принадлежност на част от потребителите.

Според Емили Тъкър от Центъра за поверителност и технологии на Джорджтаунския университет, случаят с 23andMe трябва да бъде сигнал за тревога.

„Когато хората предоставят ДНК-то си на корпорация, те оставят своята генетична поверителност в ръцете на компания, която може да промени политиките си по всяко време,“ предупреждава Тъкър.

Този риск не засяга само тестваните лица, а и всички техни биологични роднини.

Учени разработиха прост уринен тест, който може точно да открива рецидив на рак на бъбреците при пациенти, възстановяващи се след операция. Това би могло да намали нуждата от чести компютърни томографии (CT сканирания), твърдят изследователи.

Проучването AUR87A, ръководено от шведски специалисти, обхваща 134 пациенти, лекувани в 23 болници в Обединеното кралство, Европа, САЩ и Канада. Всички пациенти са били диагностицирани с бъбречно-клетъчен карцином (ccRCC) – най-разпространеният вид рак на бъбреците, който не се е разпространил извън органа и е бил третиран с хирургична намеса. При повечето пациенти е извършено пълно отстраняване на бъбрека.

Ракът на бъбреците се завръща при около 20% от пациентите, обикновено в рамките на една до две години. Настоящият метод за проследяване включва редовни CT сканирания, честотата на които зависи от индивидуалния риск на пациента.

В рамките на изследването пациентите продължават да правят CT сканирания, но също така на всеки три месеца предоставят проба от урина за анализ. Тестът изследва профилите на специфични захарни молекули, наречени гликозаминогликани, и дава оценка (GAGome score) от 100 точки.

След 18 месеца е установено, че ракът се е завърнал при 15% от пациентите. Уринният тест е правилно идентифицирал рецидив при 90% от тях и е успял да изключи наличието на рак при малко над половината от пациентите, останали без рецидив.

Проф. Саид Дабестани от Университета в Лунд и консултант-уролог в Централната болница на Кристианстад в Швеция подчертава, че CT сканиранията често откриват малки образувания, които не могат да бъдат биопсирани и е неясно дали са свързани с рак.

„Нашата единствена опция в момента е да правим по-чести сканирания, което е неприятно за пациентите и не винаги носи реална полза. Ако разполагаме с уринен тест, който точно показва дали ракът се е завърнал, ще можем по-добре да преценим риска и значително да намалим честотата на необходимите сканирания.“

Според първоначалните резултати броят на CT сканиранията може да бъде намален наполовина без риск за пациентите.

Откритията ще бъдат представени на Конгреса на Европейската асоциация по урология (EAU) в Мадрид и вече са приети за публикуване в списанието European Urology Oncology. В момента изследователите набират втора група пациенти за продължение на проучването, а резултатите се очакват в края на годината.

Може да се изкушите да опитате да направите хляб с брашно, направено от ядки или бобови култури като леща или нахут, вместо от пшеница или ръж.

Това, разбира се, е опция, но всеки пекар ще ви каже, че има своите граници и не е възможно да се направи истински хляб без добавянето на висок дял традиционно брашно.

„Само зърненото брашно може да изгради достатъчно стабилна структура на тестото, в която ферментационните газове могат да се събират и да накарат хляба да втаса“, казва експертът по хляба и блогър Луц Гайслер.

Въпреки това, брашна, направени от други съставки, със сигурност могат да бъдат добавени към сместа заедно със зърненото брашно, казва той. Гайслер препоръчва добавянето на максимум само 10% брашна, направени от ядки или бобови култури, към зърненото брашно.

Преди всичко е важно да запомните, че тези специални брашна свързват много вода. „Следователно тестото би било твърде стегнато, а хлябът – твърде сух, ако не се добави допълнително вода, за да се помогне“, казва Гайслер.

Можете също така да накиснете или сварите предварително алтернативното брашно, така че да абсорбира възможно най-много вода.

Гайслер не смята така наречените протеинови или фитнес хлябове – които се правят предимно от семена, ядкови брашна, бобови култури или подобни съставки – за хляб в истинския смисъл на думата.

Те почти винаги се пекат в калъп и обикновено съдържат повече калории от традиционните печива, защото съставките са много богати на мазнини, казва той.