Защо мозъкът ни кара да преяждаме дори когато сме сити?

Ново проучване, публикувано в списание Appetite през март 2026 г., разкрива, че желанието за консумация на вредни храни не винаги е въпрос на слаба воля. Изследователите установяват, че мозъкът реагира на визуални стимули за храна чрез специфични мозъчни вълни, дори когато тялото е напълно сито. Този механизъм обяснява защо хората често посягат към чипс или сладкиши веднага след обилно хранене.

Водещият автор на изследването Томас Самбрук, преподавател по психология в Университета на Източна Англия, обяснява, че съвременната среда постоянно ни бомбардира със сигнали за леснодостъпна и вкусна храна. Чрез измервания с електроенцефалограма (ЕЕГ) върху 76 участници, екипът доказва, че зоните в мозъка, отговарящи за възнаграждението, остават активни при вида на изкушаващи продукти, независимо от нивото на ситост на индивида.

Според експертите този процес е бърз и автоматичен. Джесика Хигинс, регистриран диетолог, подчертава, че подтикът за похапване често няма нищо общо с реалния физиологичен глад. Вместо това той се задейства от фактори като емоции, социална среда, реклами и дори скука. Когато реагираме на тези сигнали, ние затвърждаваме вредни навици, които с времето се автоматизират на невронно ниво.

Специалистите по хранене съветват, че макар да не можем да контролираме първичната реакция на мозъка, имаме власт над последващото действие. Тереза Джентил от Академията по хранене и диететика препоръчва преобразуване на околната среда с цел избягване на дразнителите. Премахването на приложенията за доставка на храна, избягването на места с вредни закуски и поддържането на здравословни алтернативи на видно място са сред най-ефективните стратегии.

Важно е да се прави разлика между вредното преяждане и полезното междинно хранене. Балансираните закуски, включващи протеини, пълнозърнести храни и зеленчуци, могат да помогнат за поддържане на енергията и нивата на кръвната захар. Ключът към промяната на навика е съзнателното избягване на автоматичния отговор на визуалните стимули, което постепенно отслабва неврологичната връзка и деавтоматизира желанието за вредна храна.