Върховният съд на САЩ постанови историческо решение, с което обяви, че интернет доставчиците (ISP) не носят юридическа отговорност за нарушенията на авторските права, извършвани от техните абонати.
Решението, взето с пълно единодушие, отменя досегашните присъди срещу телекомуникационния гигант Cox Communications и поставя ясна законова граница между предоставянето на интернет свързаност и активното подпомагане на онлайн пиратството.
Делото, водено от Sony Music Entertainment и десетки други големи звукозаписни компании, настояваше, че Cox трябва да плати 1 милиард долара обезщетение. Мотивът на ищците бе, че доставчикът не е прекратил договорите на потребители, за които е имало многократни сигнали за незаконно споделяне на музика чрез BitTorrent.
Съдия Кларънс Томас, автор на мажоритарното становище, подчерта:
„Една компания не носи отговорност като нарушител на авторски права само за това, че предоставя услуга на широката общественост с ясното съзнание, че тя ще бъде използвана от някои за нарушения.“
Съдът поясни, че доставчици като Cox не са „подтиквали“ към пиратство, нито са създали услуги, специално пригодени за тази цел. Те просто осигуряват достъп до мрежата, който се използва за безброй законни дейности.
Ако съдът беше застанал на страната на музикалната индустрия, интернет доставчиците щяха да бъдат принудени да:
-
Следят трафика на милиони домакинства и бизнеси.
-
Прекратяват достъпа до интернет на цели семейства, болници или университети само въз основа на непотвърдени обвинения за споделен файл.
-
Действат като частна полиция, за да избегнат фалиращи съдебни искове.
Въпреки че решението е тежък удар за музикалните лейбъли, съдът остави вратичка за бъдещи дела. Отговорност може да се търси само ако се докаже, че доставчикът директно е насърчавал нарушението или е печелил пряко от конкретния акт на пиратство (отвъд стандартната месечна такса за абонамент).
Това решение на Върховния съд на САЩ резонира и с глобалните тенденции. Припомняме, че по-рано този месец и българският Върховен касационен съд излезе с подобно решение, според което доставчиците в България не могат да бъдат принуждавани по съдебен път да блокират сайтове като „Замунда“ поради липса на изрична законова уредба.
Как те кара да се чувстваш тази история?
