След около 250 милиона години континентите на Земята вероятно отново ще се съберат в гигантски суперконтинент, а един от възможните сценарии може да създаде условия, при които по-голямата част от сушата ще стане непоносима за бозайниците.
Движението на тектоничните плочи непрекъснато променя облика на планетата. Преди около 200 милиона години суперконтинентът Пангея започва да се разпада, постепенно оформяйки познатите днес континенти и океани.
Процесът обаче е цикличен и учените очакват в далечното бъдеще континентите отново да се обединят.
Как точно ще изглежда следващият суперконтинент не е известно. Сред предложените от учените сценарии са Новопангея, Аурика, Амазия и Пангея Ултима.
При сценария Новопангея Тихият океан постепенно се затваря, докато Атлантическият продължава да се разширява. Америките в крайна сметка се сблъскват с Азия, а новата огромна земна маса се концентрира предимно в Северното полукълбо.
При Аурика както Атлантическият, така и Тихият океан се затварят. Континентите се пренареждат около екваториалните ширини и образуват нов суперконтинент.
Сценарият Амазия предполага затваряне на Северния ледовит океан и движение на почти всички континенти към Северния полюс, докато Антарктида остава изолирана на юг.
Най-драматичният от гледна точка на бозайниците сценарий е Пангея Ултима.
При него Атлантическият океан постепенно се затваря, Америките се сблъскват с Африка и Евразия и се оформя огромна континентална маса, голяма част от която се намира в топлите географски ширини.
През 2023 г. международен екип, ръководен от учени от University of Bristol, използва климатични и тектонични модели, за да изследва какви условия могат да възникнат на Пангея Ултима след около 250 милиона години.
Резултатите, публикувани в научното списание Nature Geoscience, показват комбинация от три мощни източника на затопляне.
Първият е самият суперконтинент. Огромни части от вътрешността му ще се намират на хиляди километри от океана и няма да получават неговия охлаждащ и овлажняващ ефект. Това ще създаде силно континентален климат с огромни горещи и сухи области.
Вторият фактор е тектоничната активност. Формирането и последващото разцепване на суперконтинента може да бъде съпроводено от засилен вулканизъм и отделяне на големи количества въглероден диоксид, което допълнително ще засилва парниковия ефект.
Третият фактор идва от самото Слънце.
След 250 милиона години Слънцето се очаква да излъчва приблизително 2,5% повече енергия, отколкото днес.
Комбинацията от тези процеси може да доведе до климат, който надхвърля физиологичните възможности на голяма част от бозайниците.
В моделите средната температура на сушата достига между приблизително 24,5 и 35,1°C в зависимост от концентрацията на въглероден диоксид, а в огромни райони дневните температури могат редовно да надхвърлят 40°C.
При най-горещите модели температурите в части от суперконтинента могат да достигат над 50–60°C.
Проблемът за бозайниците няма да бъде само високата температура. Комбинацията от жега и влажност може да направи охлаждането на организма чрез изпотяване все по-неефективно, докато в сухите райони недостигът на вода и растителност допълнително ще ограничава възможностите за оцеляване.
Резултатите са особено драматични при по-високи концентрации на CO₂.
При 560 части на милион въглероден диоксид моделът определя около 16% от сушата като подходяща за бозайници. При 1120 части на милион делът спада до едва около 8%.
Това означава, че при най-тежките модели до 92% от земната суша може да се окаже неподходяща за повечето бозайници.
Учените предупреждават, че подобни условия могат да предизвикат мащабно измиране на сухоземни бозайници.
Хората също трудно биха могли да оцелеят естествено при подобен климат, ако нашият вид или негови потомци все още съществуват след стотици милиони години. При продължителна екстремна топлина човешкият организъм губи способността ефективно да отдава излишната топлина и рискът от фатално прегряване рязко нараства.
Това обаче не означава, че учените са доказали бъдещото изчезване на човечеството. Става дума за компютърна симулация на един от няколко възможни тектонични сценария, развиващи се в изключително далечното бъдеще.
Не може да се предвиди и как животът би еволюирал през следващите 250 милиона години. Някои организми могат да развият адаптации към условия, които днес биха били непоносими.
Едно е сравнително сигурно – Земята след 250 милиона години ще изглежда коренно различно от планетата, която познаваме днес. А ако се реализира сценарият Пангея Ултима, следващият суперконтинент може да се превърне в едно от най-сериозните природни изпитания за бозайниците в историята на планетата.
Как те кара да се чувстваш тази история?
ПОСЛЕДВАЙ НИ В GOOGLE NEWS