Учени разкриват тайните на акулите край Хамптънс

Край плажовете на Хамптънс, прочули се по целия свят с романа „Челюсти“, учени наблюдават и проследяват малки големи бели акули и други видове, за да разберат повече за местните популации и промените в крайбрежната екосистема на Лонг Айлънд, съобщи Асошиейтед прес.

Изследователите използват различни устройства за маркиране, които предават информация за местоположението на акулите, дълбочината, на която се намират, и температурата на водата. Натрупаните данни показват, че някои от животните извършват изключително продължителни миграции.

Морският учен от университета „Стоуни Брук“ Брадли Питърсън посочва, че маркирани акули са били засичани до Флорида, Джорджия, Северна Каролина и Мексиканския залив, преди да се върнат обратно към водите край Лонг Айлънд.

Районът има особено значение за вида, тъй като е един от малкото потвърдени райони за размножаване на големи бели акули в света.

Франк Кеведо, изпълнителен директор на Природонаучния музей и природен център в Саут Форк, обяснява, че плитките крайбрежни води край Лонг Айлънд функционират като своеобразна „детска градина“ за младите акули. Там те могат да се хранят и да растат, преди да започнат да се придвижват към други райони.

При раждането си малките големи бели акули са с дължина приблизително 1,2 метра и тегло до 36 килограма. За разлика от много други животински видове, те не получават родителска грижа и трябва да започнат да се справят самостоятелно още от първите си дни.

С нарастването си младите акули постепенно се отправят към по-северни води, включително района на Кейп Код. Там намират богати хранителни ресурси, сред които големи колонии от тюлени.

Учените наблюдават и друга тенденция – по-голямо разнообразие от акули край Лонг Айлънд през летните месеци.

Според Кеведо една от възможните причини е затоплянето на крайбрежните води. По-високите температури вероятно създават по-благоприятни условия за видове, които обичайно са характерни за по-топлите морски райони.

„Виждаме повече въртящи се акули, повече черновърхи акули, повече бичи акули“, отбелязва той.

Присъствието на акули край Лонг Айлънд обаче не е ново явление. Според Международния регистър за нападения от акули към Природонаучния музей на Флорида няма регистрирани фатални нападения на акули край Лонг Айлънд, въпреки че през последните години са документирани случаи на ухапвания на плажуващи.

Именно голямата бяла акула обаче има особено място в културната история на региона.

Романът „Челюсти“ на Питър Бенчли, публикуван през 1974 г., разказва за измислен крайбрежен град, вдъхновен от района на Хамптънс. Година по-късно Стивън Спилбърг превръща историята във филм, който се превръща в един от най-влиятелните трилъри в историята на киното.

Филмът е заснет основно на остров Мартас Винярд в Масачузетс, но връзката между „Челюсти“ и крайбрежието на Ню Йорк остава силна.

Според Кеведо популярността на филма има и тъмна страна. След успеха му през 70-те години се наблюдава бум в любителския риболов на големи бели акули край Хамптънс.

Това е особено проблематично заради биологията на вида. Големите бели акули растат бавно и достигат полова зрялост едва около 20-годишна възраст или по-късно. Това означава, че популациите им се възстановяват трудно при повишена смъртност.

Днешните изследвания имат различна цел – не да преследват акулите, а да разберат къде се движат, къде се размножават, с какви температури са свързани и как използват крайбрежните екосистеми.

Получените данни могат да помогнат на учените да проследят как промените в температурата на океана влияят върху разпространението на различните видове.

Така районът, който някога превърна голямата бяла акула в един от най-страховитите образи на популярната култура, днес се превръща в естествена лаборатория за изучаване на морските екосистеми и климатичните промени.