Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ откри странен ежедневен климатичен цикъл на WASP-94A b – гигантска планета, намираща се на разстояние от почти 700 светлинни години. Астрономите установиха, че сутрините на екзопланетата са изпълнени с облаци от скалоподобни минерали, които изчезват напълно при залез слънце, оставяйки вечерите изненадващо ясни. Находката дава най-ясната представа за атмосферата на небесното тяло и разкрива, че то прилича на Юпитер много повече от очакваното. Проучването е публикувано в списание „Сайънс“, предава „Сайънс дейли“.
Учените са наблюдавали WASP-94A b по време на нейния транзит пред съответната звезда. По време на прехода апаратурата на „Джеймс Уеб“ е анализирала отделно предния и задния край на планетата, докато тя се движела през звездната светлина. По този начин екипът е преодолял дългогодишния проблем с общата облачност, която пречи на изследването на горещите Юпитери. За първи път астрономите определят състава на облаците, както и процесите на тяхната кондензация и изпарение.
Изследователите предлагат две възможни обяснения за изчезващите вечерни облаци. Първата хипотеза е, че мощни ветрове влачат облачните маси дълбоко в атмосферата от нажежената страна на планетата. Втората възможност е минералните облаци да се изпаряват при преминаване в зони с температури над 1000 градуса, аналогично на земната сутрешна мъгла, но при далеч по-екстремни условия. Според професор Дейвид Синг от Университета „Джонс Хопкинс“, новите данни позволяват детайлно проследяване на атмосферната динамика.
Благодарение на новите наблюдения е установено, че планетата съдържа около пет пъти повече кислород и въглерод от Юпитер. Горещите Юпитери са гигантски газови планети в изключително близка орбита около своите звезди, по-близо дори от разстоянието между Меркурий и Слънцето. Поради интензивната топлина и радиация, тези обекти служат като идеални естествени лаборатории за изучаване на екстремната химическа среда.