Учени откриха непознат кристал в останките от бомбата на Опенхаймер

Осем десетилетия след историческото изпитание „Тринити“, учените продължават да извличат ценни научни данни от останките на първата ядрена експлозия. Екип от физици от Европа и САЩ идентифицира досега неизвестна кристална фаза на съединение тип клатрат, формирано под въздействието на екстремни температури и налягане.

Откритието е направено в т.нар. „червен тринитит“ – рядка разновидност на разтопен пясък, обогатен с метали от изпарената инфраструктура на полигона.

На 16 юли 1945 г. в щата Ню Мексико се провежда първият в света опит с плутониева бомба под ръководството на Робърт Опенхаймер. Мощната експлозия мигновено изпарява 30-метровата стоманена кула и медните проводници, подлагайки ги на температури над 1500 градуса по Целзий.

Налягането в епицентъра е било съпоставимо с процесите, протичащи в дълбоките слоеве на земната мантия, което е създало уникална химическа среда за раждането на нови структури.

Ръководителят на изследването, геологът Лука Бинди, пояснява, че новооткритият кристал представлява сложна геометрична мрежа от силиций, калций, желязо и мед. Тази структура функционира като „нанометрова клетка“, способна да задържа други атоми или молекули. Това е първото в историята потвърдено чрез кристалография идентифициране на клатратна структура сред твърдите продукти от ядрен взрив.

Учените подчертават, че тези кристали притежават свойства с огромен потенциал за високите технологии. Те могат да намерят приложение като миниатюрни резервоари за литиево-йонни батерии, подобрявайки техния капацитет и ефективност. Подобни силициеви съединения се използват за разработването на по-ефективни слънчеви панели и компоненти за квантови компютри.

Изследването доказва, че „червеният тринитит“ е много по-различен от масовия бледозелен остатъчен материал. Неговият цвят се дължи именно на високата концентрация на метали от изпарената измервателна апаратура и коаксиални кабели. Систематичният анализ на тези метални капчици разкрива непознати досега фази на материята, които отразяват специфичните физични условия в момента на ядрения разпад.