Учени откриха ДНК от смъртоносен стрептокок в 700-годишен зъб

Международен екип от учени постигна медицински пробив, като идентифицира генетични останки от смъртоносна стрептококова инфекция в зъб на 700 години.

Откритието разкрива, че бактерията Streptococcus pyogenes, отговорна за заболявания като скарлатина и токсичен шоков синдром, е заразявала хората много по-рано, отколкото се смяташе досега.

Изследователите са успели да възстановят почти пълния геном на патогена, анализирайки микробна ДНК от естествено мумифициран череп.

Останките принадлежат на млад мъж от местно население, живял в периода между 1283 и 1383 г. Процесът по възстановяване на бактериалната последователност е извършен чрез иновативната техника de novo сглобяване.

Този метод позволява на експертите да подредят генетичния „пъзел“ без помощта на съвременни референтни модели, което е помогнало за идентифицирането на специфични характеристики, които днес вече не съществуват.

Франк Майкснер, директор на Института за изследване на мумии в Eurac Research, поясни, че откритието е направено случайно по време на рутинно изследване на човешка и микробна ДНК.

Високата концентрация на Streptococcus pyogenes в зъба е насочила екипа към по-детайлен анализ. Резултатите показват, че средновековният щам е притежавал същите вредни гени, които предизвикват тежки инфекции и в наши дни.

Проучването, публикувано в списанието Nature Communications, проследява историята на бактерията още по-далеч във времето. Допълнителни анализи на ДНК проби от Европа показват следи от стрептококи, датиращи отпреди 4000 години.

Според учените формирането на първите уседнали човешки общности преди около пет хилядолетия е създало идеална среда за масовото разпространение на подобни зарази.

Тези нови данни хвърлят светлина върху паралелната еволюция на бактериите и човечеството. Изследователите вярват, че разбирането на миналото на Streptococcus pyogenes е от решаващо значение за предвиждане на бъдещите промени в съвременните инфекции. Анализът на древни болести остава ключов инструмент за науката в борбата срещу актуалните епидемични заплахи.