Спор в еврозоната: Гърция спря българска монета от 2 евро

Първата българска възпоменателна монета от 2 евро, чието емитиране е планирано за втората половина на 2026 г., се превърна в център на сериозен международен спор. Гърция официално е идентифицирана като държавата членка на еврозоната, която е подала възражение в Брюксел срещу одобрението на дизайна на монетата, посветена на „българската азбука“.

Същината на спора е насочена изцяло към терминологията върху националната страна на парата. Българската народна банка (БНБ) предложи изписването на текста „БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА“, за да акцентира върху историческия принос на страната ни към кирилската писменост. Гърция обаче оспорва това определение и настоява за използването на по-неутралния термин „кирилица“. Източници от Брюксел посочват, че до този момент България винаги е залагала именно на думата „кирилица“ в официалната си комуникация с институциите на Европейския съюз.

Преди да стане ясно, че възражението идва от Атина, първоначалните спекулации сочеха към Словакия, която също има свои евромонети с ликовете на светите братя Кирил и Методий и често подкрепя руските позиции по културно-исторически теми. Подобно напрежение около темата се наблюдава и в Северна Македония, където твърденията за българското авторство на азбуката редовно предизвикват спорове за идентичност.

Подобни политически кризи в еврозоната не са прецедент. През 2015 г. Франция блокира белгийска монета от 2 евро за годишнината от битката при Ватерло, което принуди Белгия да издаде монета с нестандартен номинал от 2,50 евро, валидна само на нейна територия. През 2019 г. Германия и Гърция спряха италианска монета за алпийските стрелци заради военни престъпления през Втората световна война, а през 2022 г. Хърватия бе принудена да смени дизайна на монетата си от 1 евро заради скандал с плагиатство на снимка.

Проблемът със сегашната блокада произтича от факта, че възпоменателните монети от 2 евро са законно платежно средство в цялата еврозона и изискват пълно съгласие от всички страни в нея. За разлика от тях, колекционерските емисии от монетната програма на БНБ за 2026 г., сред които златната „Св. Иван Рилски“ и сребърната за 150-годишнината от Априлското въстание, важат единствено в рамките на България.

В момента процедурата по одобрение на българската монета се намира в изключително деликатен процес на вземане на решения. От БНБ отказват да дадат подробен коментар по казуса, докато не приключи официалното съгласуване на дизайна със Съвета на ЕС и Европейската централна банка.