Енигматичното движение на Гълфстрийм към по-северни ширини се превръща в нов тревожен индикатор за състоянието на планетарния климат.
Учени, цитирани от изданието IFL Science, изказват опасения, че това явление е пряко доказателство за прогресиращата дестабилизация на Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (AMOC). Основният двигател на тези промени е глобалното повишение на температурите, което причинява масирано топене на ледената покривка в Гренландия и затопляне на океанските води.
Статистическите анализи сочат, че от средата на миналия век до днес силата на океанския конвейер е намаляла с 15%. Макар че сценарият за внезапна ледена епоха, познат от киното, остава художествена измислица, пълното спиране на системата би спряло притока на меко време към Европа.
Резултатът би бил драстично падане на термометрите и пълна трансформация на метеорологичната обстановка в цялото полукълбо.
В опит да разгадаят сложната връзка между Гълфстрийм и AMOC, климатолози от Университета в Утрехт проведоха мащабно изследване, комбиниращо компютърни симулации и реални данни.
Резултатите, публикувани в научното списание Communications Earth & Environment, разкриват, че още от началото на 90-те години на XX век течението е започнало своето отклонение на север в района на Кейп Хатерас.
Математическите модели на екипа прогнозират стряскаща динамика при определени координати (71,5° з.д.). Според прогнозите, след период на бавно отместване от около 133 км в рамките на векове, може да последва внезапен „скок“ на север с 219 километра само за две години.
Подобна аномалия надхвърля значително естествените годишни вариации на течението и би била ясен знак за достигане на критична точка. Въпреки че научният свят все още дебатира кога точно ще настъпи окончателният срив, позицията на Гълфстрийм се утвърждава като ключов барометър за бъдещето на земния климат.