Археологически анализ на сателитни изображения разкри близо 300 големи каменни кръга в пустинята Атбай, разположена между река Нил и Червено море на територията на днешните Египет и Судан. Откритието предоставя нови доказателства за съществуването на добре организирана номадска общност, която се е адаптирала към суровия климат след мащабно засушаване преди около 7000 години.
Изследването, публикувано в научното списание African Archaeological Review, е водено от египтолога Джулиън Купър от университета „Маккуори“ в Сидни. Според екипа откритите съоръжения, с диаметър от 5 до 82 метра, представляват монументални гробници на местния номадски елит, а не заграждения за животни. Ученият Мария Кармела Гато от Полската академия на науките обяснява, че за постоянно местещите се пастирски племена гробищата са служили като постоянни средища.
Първият такъв обект, наречен Вади Хашаб, е проучен от полска експедиция през 2010 г. Разкопките тогава показаха, че в центъра на масивната структура е бил погребан възрастен човек заедно с останки от добитък. Въглеродното датиране показва, че монументът е бил изграден около 5000 г. пр.н.е. и е използван в продължение на три хилядолетия до около 2000 г. пр.н.е.
Новооткритите 280 каменни съоръжения са разпръснати на разстояние от над 1000 километра, предимно в близост до места с епизодични водоизточници. Строителството на най-големите от тях е изисквало сериозна организация, като изчисленията показват, че за изграждането им е била необходима работата на група от 50 души в продължение на три дни.
Районът е останал слабо проучен поради трудния терен и политическата нестабилност в Судан, а вниманието на учените дълго е било насочено към долината на Нил. В региона са намерени и скални рисунки на кози, жирафи, кучета и лодки, които показват, че тези общности са поддържали търговски връзки. Предполага се, че древните пастири са свързани с групата, известна в египетските източници като „меджай“, обитавала обогатената на злато Нубийска пустиня.