Пролетта в Северното полукълбо започна официално на 20 март 2026 г., бележейки момента на пролетното равноденствие. Въпреки широко разпространеното вярване, че на тази дата продължителността на деня и нощта е абсолютно еднаква, реалните измервания показват друго. Според Джеф Честър от Военноморската обсерватория на САЩ, истинското изравняване на светлината и тъмнината се случва малко преди пролетната точка и малко след есенната, като точният момент зависи от географското местоположение.
Когато центърът на Слънцето пресича небесния екватор, денят вече е по-дълъг от нощта навсякъде по планетата. Това явление се дължи на комбинация от геометрия, физика на атмосферата и официалните дефиниции за изгрев и залез. Изгревът се отчита, когато горният край на слънчевия диск се появи над хоризонта, а залезът — когато последната му част изчезне. Тъй като Слънцето не е точка, а има видим размер от около половин градус, това добавя ценни минути светлина.
Земната атмосфера играе ключова роля чрез процеса на рефракция. Тя пречупва светлината близо до хоризонта, което кара Слънцето да изглежда по-високо, отколкото е в действителност. В резултат на това виждаме небесното тяло няколко минути преди реалния му геометричен изгрев и го наблюдаваме известно време след неговия физически залез. Всички тези фактори гарантират, че по време на равноденствие светлата част от денонощието надвишава 12 часа.
Въпреки разминаването в минутите, събитието остава уникално. Това са единствените дни в годината, когато Слънцето изгрява точно на изток и залязва точно на запад. За наблюдател на екватора то преминава директно над главата му. На Северния полюс 20 март поставя началото на шест месеца непрекъсната дневна светлина, докато на Южния полюс започва половин година на пълен мрак.
Стабилността на тези дати е гарантирана от Григорианския календар, въведен от папа Григорий XIII през 1582 г. Реформата е била наложителна, тъй като предходният Юлиански календар е натрупвал грешка от 11 минути годишно. Без тази корекция равноденствието се е измествало с един ден на всеки 128 години, което до 1500 г. е изместило началото на пролетта до 11 март.
Днес календарната система използва сложен цикъл от високосни години, за да поддържа средната продължителност на годината възможно най-близо до реалната тропическа година от 365,24219 дни. Въпреки че равноденствията се изместват с около шест часа всяка година, системата се самокоригира, предотвратявайки изместването на сезоните в дългосрочен план. Настоящата разлика от едва 27 секунди годишно ще натрупа отклонение от един ден чак след около 3200 години.
Как те кара да се чувстваш тази история?
