Изследователи от Университета в Рочестър идентифицираха непознат досега биологичен механизъм, който обяснява отделянето на метан в открития океан.
Проучването, публикувано в престижното списание Proceedings of the National Academy of Sciences, решава научната загадка защо богатите на кислород повърхностни води излъчват метан.
Традиционно се смяташе, че този процес е възможен само в среда без кислород, но новите данни опровергават това схващане.
Екипът, ръководен от проф. Томас Уебър, е установил, че определени морски бактерии произвеждат метан като страничен продукт при разграждането на органични съединения. Този процес обаче се активира критично едва когато нивата на фосфат – ключов хранителен елемент за морските екосистеми – са силно ограничени.
Чрез компютърни модели и анализ на глобални данни учените доказват, че именно фосфатният глад е водещият фактор за емисиите в атмосферата.
Тези разкрития имат сериозни последици за климатичните прогнози. Глобалното повишаване на температурите на водата води до по-слабо вертикално смесване на хранителни вещества, което разширява зоните с недостиг на фосфати.
Подобна среда стимулира микробната активност, което може да предизвика „експлозия“ в производството на метан. Тъй като метанът е 25 пъти по-мощен парников газ от въглеродния диоксид, това би засилило ефекта на затопляне чрез опасна обратна връзка.
Авторите на изследването посочват, че до момента ролята на световния океан е била сериозно подценявана в моделите за парникови емисии. Новите данни налагат преразглеждане на настоящите стратегии за борба с климатичните промени.
Идентифицираният биогеохимичен цикъл подчертава сложната връзка между здравето на микроорганизмите и стабилността на планетарната атмосфера, като за пореден път доказва необходимостта от по-прецизно мониториране на океанските процеси.