Микропластмасовите частици, които плават в световния океан, притежават специфична „памет“ за своето предишно придвижване, което пряко влияе върху бъдещата им траектория. Това показва ново проучване на учени от университета „Хериот-Уат“ в Единбург.
Досега научната общност приемаше, че движението на тези частици зависи единствено от моменталната им околна среда и вълните около тях. Данните, публикувани в научното издание Physics of Fluids, обаче сочат, че по-ранните взаимодействия с водата продължават да определят посоката на по-големите микропластмаси.
Вредните за морския живот и екосистемите частици са с размер под пет милиметра и обикновено се образуват след разпадането на по-големи пластмасови отпадъци. Изследователите се надяват, че новото откритие ще позволи изготвянето на значително по-точни прогнози за разпространението на океанското замърсяване.
Ученият Катал Къминс от Факултета по математически и компютърни науки към университета „Хериот-Уат“ посочва, че замърсяването с пластмаса е сред най-сериозните екологични предизвикателства, а пътищата на частиците все още не са напълно изяснени.
По думите му регистрираната „памет“ променя начина, по който те реагират на вълнението, както и крайното разстояние, което изминават.
Отчитането на този ефект ще спомогне за създаването на по-надеждни математически модели за движението на отпадъците. Според изследователския екип това ще бъде от ключово значение за бъдещия екологичен мониторинг, оценката на риска и разработването на ефективни стратегии за защита на морската среда.