Мраморно сметище в Индия се превърна в необичайна туристическа атракция

Туристи, младоженци и режисьори се стичат към необичаен пейзаж в северозападната част на Индия, който прилича на заснежена долина с кристално чисти сини води. Мястото обаче не е природна забележителност, а огромно депо за отпадъци от мраморната промишленост.

Депото се намира край Кишангарх в щата Раджастан – един от големите центрове на мраморната промишленост в Индия, известен като „мраморния град“. Площта му е около 33 хектара, а всеки ден там се изхвърлят над 5500 тона мраморна утайка от повече от 1200 предприятия и работилници в района.

Въпреки индустриалния си произход мястото постепенно се превръща в туристическа атракция. Двойки го избират за предсватбени фотосесии, а режисьори и екипи за музикални клипове използват белите хълмове като естествен декор. Посетители дори яздят коне сред неравния терен. Популярността на мястото е нараснала значително благодарение на социалните мрежи, където снимките му често се сравняват със заснежени алпийски пейзажи.

Илюзията за планинска местност става още по-силна след дъждове. Вдлъбнатините между огромните купчини отпадъци се запълват с вода, която образува яркосини басейни сред белите мраморни насипи.

Зад впечатляващите изображения обаче стои сериозен екологичен проблем. Индийският Национален зелен трибунал разгледа случая с депото и през януари 2026 г. разпореди предприемането на редица мерки, включително насърчаване на повторното използване на мраморната утайка вместо неконтролираното ѝ изхвърляне.

В решението си съдът посочва липсата на инженерна изолация на отпадъците, съоръжения за утаяване, системи за ограничаване на праха, мониторинг на качеството на въздуха и подпочвените води, както и защитен зелен пояс.

Научните изследвания също показват проблеми с качеството на околната среда в района. Проучване, публикувано през 2026 г., установява високи нива на фини прахови частици около зоните на мраморната промишленост, както и повишена соленост, твърдост и концентрации на определени метали в почвата и водата в близост до депото.

Друго изследване на подпочвените води в Кишангарх установява високи стойности на общо разтворени вещества, твърдост и флуориди в значителна част от пробите. Учените обаче подчертават, че качеството на подземните води се влияе и от естествени геохимични процеси, а изхвърлянето на мраморна утайка допринася за замърсяването на локално ниво.

Така депото в Кишангарх се оказва необичаен пример за сблъсък между социалните мрежи, туризма и екологичните последици от индустриалното производство. Докато за посетителите белите насипи и сините водни басейни изглеждат като екзотичен природен пейзаж, за местните власти и еколозите те са част от дългогодишен проблем с отпадъците, праха и качеството на водата.