Микроби в пустинята Атакама разкриват тайни за живота на Марс

Международен екип от учени откри богата микробна екосистема на рекордната дълбочина от 4,20 метра под повърхността на чилийската пустиня Атакама. Изследването, публикувано през 2024 г. в списание PNAS Nexus, опровергава досегашното схващане, че най-сухото неполярно място на Земята е почти безжизнено. Откритието разширява границите на познатото биоразнообразие в екстремни условия и има директни последици за бъдещите мисии на Марс.

Проучването е ръководено от Лукас Хорстман и Дирк Вагнер от германския изследователски център GFZ German Research Centre for Geosciences. В екипа участват експерти от Техническия университет в Берлин и Университета в Антофагаста. Учените са анализирали почвени проби от района Yungay, прилагайки иновативен метод за отделяне на вътреклетъчна ДНК (iDNA). Тази технология позволява прецизно разграничаване на генетичния материал на живи или спящи клетки от този на мъртви организми.

Резултатите показват, че в горните 80 сантиметра на почвата преобладават бактерии от типа Firmicutes, чиято биомаса намалява с увеличаване на солеността. Между 80 и 200 см животът почти изчезва, но под тази граница се появяват нови общности от цианобактерии, Actinobacteriota и Alphaproteobacteria. Учените предполагат, че тези микроби оцеляват благодарение на гипс, който осигурява вода чрез процеса деликвесценция.

Този пробив е ключов за астробиологията, тъй като условията в Атакама са най-близкият земен аналог на тези на Червената планета. Силната радиация, високата соленост и екстремната суша на повърхността правят оцеляването почти невъзможно, но новите данни доказват, че животът се адаптира в по-дълбоки и стабилни слоеве. Това насочва бъдещите космически апарати към по-сериозно сондиране под повърхността в търсене на извънземен живот.

Учените подчертават, че традиционните методи за наблюдение често подценяват разпространението на биологични видове в хипераридни среди. Наличието на активни микроби на такава дълбочина поставя нови въпроси за границите на биологичната устойчивост. Данните от експедицията вече се използват за преосмисляне на стратегиите за изследване на екстремните екосистеми на Земята и отвъд нея.