Близо 250–252 милиона души в Евразия използват кирилицата като официална или основна писменост за своите национални езици.
Статистическите данни от авторитетни източници като Wikipedia и World Population Review показват, че графичната система, създадена през IX–X век в Първото българско царство, остава сред най-разпространените в света. Към момента нейните потребители съставляват около 3,3–3,5 процента от световното население.
Географският обхват на азбуката обхваща Източна Европа, Кавказ и Централна Азия, като приблизително половината от пишещите на нея живеят в Русия.
Писмеността има официален статут в държави като България, Беларус, Сърбия, Северна Македония, Киргизстан и Таджикистан. Тя обслужва милиони носители на славянски езици (руски, украински, беларуски, български, сръбски, македонски), както и редица тюркски и други езикови групи в бившите съветски републики.
Въпреки геополитическите промени и реформите към латинизация в някои държави от Централна Азия през последните години, кирилицата запазва стабилни позиции.
Тя е водеща в държавното образование, медиите, ежедневната комуникация и официалната документация. Потребителската база се допълва и от устойчивото разпространение на руския език като средство за международно общуване.
Разпространението на азбуката отразява дълбоките исторически и културни връзки в региона. В България, където писмеността се чества ежегодно като национален символ на 24 май, тя е неделима част от идентичността.
Представените статистически анализи се основават изцяло на официални преброявания в основните региони и изключват непотвърдени оценки или емигрантски диаспори. Бъдещето на графичната система зависи от локалните езикови политики, но в условията на цифровизация тя остава жизнена и широко използвана.