Как пирамидата в Гиза устоява на земетресения хилядолетия

Великата пирамида в Гиза, построена преди около 4 600–4 450 години, остава почти непокътната въпреки суровия пустинен климат и многократните земетресения в региона. Сеизмични събития като трусовете през 1847 г. (6.8 по Рихтер) и 1992 г. (5.8 по Рихтер) не са нанесли значителни щети на монумента.

Според ново изследване, публикувано в Scientific Reports, устойчивостта на пирамидата се дължи на усъвършенствани строителни техники, развивани от древните египтяни в продължение на векове. Екипът на сеизмолога Асем Салама от Националния институт по астрономия и геофизика на Египет е анализирал 37 точки на вибрации в и около пирамидата, включително почвата, каменните блокове и вътрешните помещения.

Измерванията показват, че 76% от вибрациите вътре в пирамидата са в диапазона 2.0–2.6 херца, което означава равномерно разпределение на механичното напрежение. Почвата около нея вибрира на около 0.6 херца, а тази разлика вероятно намалява риска от усилване на трусовете. Освен това пирамидата е изградена върху варовикова основа, която допълнително ограничава сеизмичните ефекти.

Изследователите установяват, че подземната камера, издълбана в основната скала, не показва усилени вибрации, докато най-високите стойности се регистрират в Кралската камера. Интересно е, че разтоварващите камери над нея имат по-нисък коефициент на усилване, което подсказва, че са били разположени като структурна защита.

Салама подчертава, че макар пирамидата да демонстрира характеристики на отлична сеизмична устойчивост, няма доказателства, че древните египтяни са имали формална теория за земетръсно инженерство. По-вероятно е устойчивостта да е резултат от натрупан опит, започнал от ранните мастаби, преминал през стъпаловидните пирамиди и достигнал до усъвършенствани конструкции като Великата пирамида.

„Древните строители са разчитали на постоянно усъвършенстване и практическо наблюдение“, казва Салама. „Техните интуитивни инженерни решения са създали изключително устойчиви монументи.“