Археолози откриха уникално келтско селище по трасето на бъдещата D35 в Чехия

Археологическо проучване по трасето на бъдещата магистрала D35 край Храдец Кралове разкри едно от най-значимите латенски селища, откривани досега в Бохемия. Мащабът и разнообразието на находките превръщат обекта в изключително важен източник за изучаването на келтските общества в Централна Европа.

Селището е било активно в периода, когато латенската култура традиционно се свързва с келтските общности. Най-интензивната фаза на обитаване датира от II век пр.н.е., повече от две хилядолетия преди съвременните инфраструктурни проекти да достигнат района. Според археолозите то е функционирало като надрегионален търговски и производствен център, свързан с далечни търговски маршрути.

Сред най-ценните находки са златни и сребърни келтски монети, както и матрици за тяхното сечене. Открити са още балтийски кехлибар, стъклени предмети и мъниста, бронзови и железни фибули, части от гривни и метални колани, керамика и фрагменти от метални съдове. Археолозите са установили и основи на жилища, производствени съоръжения и вероятно едно или две светилища.

Особено впечатляващ е обемът на материала. Археолозите са каталогизирали около 22 000 чувала с находки, което според Музея на Източна Бохемия го поставя сред най-големите комплекси от археологически артефакти, откривани някога в Бохемия. Важно е обаче да се уточни, че става дума за общия археологически материал, а не за 22 000 чувала със злато.

Находките показват необичайно висока концентрация на артефакти в горния почвен слой. Според изследователите това е особено ценно, защото селището до голяма степен е било пощадено както от интензивно земеделие, така и от незаконни търсения с металотърсачи. Това позволява да бъде изследвана не само отделна находка, а по-цялостната структура на древното селище.

Любопитна особеност е липсата на укрепления. За разлика от по-късните опида — големи укрепени келтски селища с централни функции — откритата агломерация е била неукрепена. Археолозите предполагат, че това може да е свързано с ролята ѝ на търговски и производствен център в периода преди развитието на укрепените опида.

Кехлибарът и други находки свидетелстват за контакти с далечни региони. Изследователите свързват обекта с търговски маршрути, включително с т.нар. Кехлибарен път, по който суровини и стоки са се придвижвали между района на Балтийско море и Средиземноморието. Откритите монети и предмети също сочат контакти с Централна Европа, южните германски земи и други части на континента.

Въпреки традиционната връзка между Бохемия и келтите-бои, учените са предпазливи по отношение на точната идентичност на хората, населявали обекта. Липсват надписи, които да позволят категоричното определяне на конкретната племенна група. Затова археолозите говорят за келтско или латенско селище, без да приписват автоматично населението на конкретно племе.

Откритието е направено именно благодарение на археологическите проучвания, предхождащи изграждането на D35. По този начин инфраструктурният проект не просто разкрива отделни предмети, а позволява да бъде документирана цяла древна селищна система — жилищна, производствена, търговска и вероятно религиозна.

Находките се съхраняват и обработват от Музея на Източна Бохемия в Храдец Кралове. Част от тях вече са представяни пред публика, а по-мащабна експозиция трябва да покаже резултатите от изследванията и пълния набор от открити предмети.

Откритието идва на фона на друго впечатляващо археологическо изследване в Чехия. В района на Члеби, Централна Бохемия, археолози проучват монументално съоръжение на около 6500 години с диаметър приблизително 230 метра, ров с дълбочина над 2,5 метра и 12 входа. Анализът показва, че разположението им вероятно е било свързано с наблюдения на Слънцето и Луната. Съоръжението предхожда Стоунхендж с повече от 1000 години.