Исторически кадри: Учени заснеха жива акула гоблин в дивата природа

За първи път в историята акула гоблин беше заснета жива в естественото ѝ дълбокоокеанско местообитание в Тихия океан. Информацията за уникалното научно постижение беше публикувана в Oceanographic Magazine, като медията се позовава на официално изследване в научния журнал Journal of Fish Biology. Откритието доказва, че този морски хищник обитава много по-големи дълбочини и значително по-широки географски райони, отколкото се смяташе досега.

Мащабното проучване е ръководено от Центъра за дълбоководни проучвания (Minderoo-UWA) в Австралия и Хавайския университет в Маноа. Екипът е успял да документира две отделни наблюдения на жив екземпляр от вида Mitsukurina owstoni в централната част на Тихия океан. Единият случай е регистриран при подводна планина близо до остров Джарвис, а вторият – по склона на известната падина Тонга.

До този момент акули гоблин бяха виждани от хората единствено след като са били улавяни с риболовни влакна, но изтеглени на повърхността, те са умирали бързо. В дивата природа никога не бяха записвани видеокадри на жив представител на вида. Тези животни са сред най-неуловимите и странно изглеждащи създания на планетата, отличаващи се с розова кожа, характерна роговидна муцуна и силно издадени челюсти.

Хронологията на проучването показва, че първото историческо наблюдение е направено през 2019 г. Тогава камера на дистанционно управлявания апарат Hercules заснема хищника на дълбочина от 1237 метра в района на остров Джарвис. Второто заснемане се провежда през 2024 г. по време на експедицията Inkfish Open Ocean с изследователския кораб Dagon. Станция на дъното с монтирана камера и стръв улавя кадър с акула гоблин на рекордните 1997 метра в падината Тонга. Това е със 700 метра по-дълбоко от всеки предишен регистриран случай, което го прави най-дълбокото известно наблюдение на акула от разред Lamniformes (ламнообразни акули).

Директорът на Центъра за дълбоководни проучвания и съавтор на изследването, професор Алън Джеймисън, лично е участвал в експедицията през 2024 г. Ученият подчертава, че видът е изключително харизматично и неуловимо дълбоководно животно. По думите му екипът е направил над 50 дни непрекъснати видеозаписи на дълбочина между 800 и 10 800 метра, а самото наблюдение е продължило малко над 20 секунди, което показва колко рядка и специална е срещата с този вид.

В научните среди акулата гоблин често е наричана „живо изкопаемо“, тъй като е единственият оцелял представител на фамилия, чиято еволюционна линия е на близо 125 милиона години. По-старите схващания ограничаваха нейния ареал до тесни крайбрежни зони край Япония, Австралия и западната част на Америка в Тихия океан, както и отделни изолирани популации в Атлантическия и Индийския океан. Новите данни от централната част на Тихия океан разширяват драстично познатите граници на местообитанието им. Изследването е поредното доказателство, че дълбокият океан крие огромни изненади, а дори добре проучени видове могат да се окажат много по-мистериозни.